четвъртък, 25 декември 2014 г.

"Долу Дядо Коледа!" ( фейлетон)

22 декември
Новият министър от правителството на „БЕРГ” ни събра цялото Министерство на Дядоколедовците и първо ни съобщи, че ни орязва бюджета с 99 % за тази Коледа, защото предшественикът му му завещал милиарди дефицит. Каза да сме забравили за шейни с елени, служебни червени ботушки и гребенчета за брада. Освен това, уж между другото, спомена че сме били феодални старци, които само обикаляли света на държавни разноски, и затова вече щял да ни осигурява на минимална заплата и ни спирал снежните надбавки и добавките за ненормирано минаване през комини.

23 декември
            Днес си получихме разпределенията – на мен ми се падна България и още две страни от Третия свят. За пореден път се убеждавам, че съм карък. Моята Снежанка, която е от смесен брак на лапландец и каракачанка, като чу се разплака.
            Попитах в дирекцията кога ще им е Коледата на българите – на 25 декември или на 7 януари, но оттам ми казаха че това нямало значение, а веднага да съм тръгвал, защото транспортът не бил редовен.

            24 декември, сутринта
            Последен оглед на багажа – вълнени наполеонки, фенерче с джи-пи-ес, сух дезодорант против изпотяване, шперц. Снежанка ми каза, че си сложила пет чифта розови бикини на еленчета, епилиращ крем и преса за къдрене. От дамската й чантичка случайно видях да се подава брошурата „Дядо е Коледа е боклук”. И двамата си сложихме по една бронежилетка, както е по инструкция. Последно минахме през столовата да си получим сухата храна и дажбата водка за из път.

24 декември, ранния следобед
Самолетът на „Лапландия еър" за София беше отвлечен от крайно мургави привърженици на неправителствената организация „Роми без граници”. Те настояваха да се приземим край Димитровград, където щели да имат симпозиум. Малко след приземяването установих, че всички чували с подаръци мистериозно са изчезнали. Наложи се да купя подаръци от Диммитровградския пазар. Хванах последния автобус за Кърджали и докато пътувах на последната седалка, бях обзет от тъжни мисли за бъдещето на нашата древна професия. Снежанка остана в Димитровград – от „Пайнер” й предложиха едногодишен договор и веднага след празниците започвала записи на нейната авторска песен „Горе на елхата, топките се клатят – долу под елхата страстите пламтят”. Преди да се разделим впрочем, тя ми спомена, че нейната професия била още по-древна и от моята, но не можах добре да разбера защо.


24 декември, вечерта
В Кърджали е почти като във филм на Костурица – тъмни улици, светли надежди, отвсякъде трещят бомбички и на всяка крачка срещаш Дядо Коледа. Пред хранителни магазини, кафенета, пред железарски магазини – навсякъде, а имаше един и пред полицейското управление. Някои приличаха на Фидел Кастро, други на Осама Бен Ладен, а трети на нищо не приличаха, но аз си помислих, че това сигурно е от лошото осветление и от ракията, с която ме черпиха в автобуса. Дядо Коледовците ме гледаха подозрително, сякаш бях натовски миротворец в Косово. В Градската градина седнах на една пейка да си среша брадата и да си оформя стратегията и тактиката откъде да започна. Край мен минаха трима Дядо Коледовци с една китара и с три момичета – явно стажант-Снежанки. Спряха се да обменим малко опит, на който пишеше „Абсолют”.

25 декември
Колко литра опит сме обменили, не помня, но на сутринта всички се събудихме в изтрезвителното. Нарушавали сме били нощния мир и покой и всеки един от нас крещял с пълно гърло: „Долу Дядо Коледа!”, включително и трите Снежанки. Накрая оня Дядо Коледа пред Дирекцията на полицията ни задържал, като преди това ни бил прочел речта на Обама пред Нобеловия комитет при връчването на наградата му за мир.
Пуснаха ни благодарение на връзките на едната от стажант-Снежанките. Оказа се, че  тя била „Мис язовир Студен Кладенец”, но най-вече била роднина на депутат от управляващата партия. Освен това недвусмислено ми показа, че ме харесва, като цяла нощ ми говореше за „Южен поток”, събитията в Украйна и ме питаше дали имам чисто агентурно минало.

Именно през тази нощ взех революционно решение. От днес, 25 декември не искам да съм вече Дядо Коледа. Реших да не се връщам повече в Лапландия. Ще се оженя за моята нова Снежанка – тя веднага кандиса, като разбра, че наистина съм с чисто досие и мразя петролопроводите. И без това новият ни Министър като ни изпращаше по света ни каза, че сме станали „България на Скандинавието” – демек сещате се нали. Твърдо съм решил – щом е така, оставам тук – ще свия гнездо и ще работя да направим това място Лапландия на Балканите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар