Един ден на госпожа Мисиркова

Госпожа Мисиркова беше малко кривогледа, но това не й пречеше да преподава български и литература в най - елитното училище в града. Като всички свои колежки и тя си купуваше редовно тоалетна хартия – по 4 ролки в пакет, както и любимия си вестник „Змийско царство”, но за книги парите все не стигаха.

И тази сутрин тя пристигна 10 минути преди началото на първия час, като успя да изпие едно кафе, да разкаже на две колежки как Цецо - мъжът й, изнесъл поредния концерт за банциг и тази нощ, а тя го ръгнала 14 пъти, успя да се погледне в огледалото три пъти, да си изстиска една пъпка и дори да вземе дневника на 7 ^ж клас.

Когато влезе в класната стая, каза здравейте ученици, и кой знае защо се сети, че Александър Дюма е бил голям женкар. Отметна глава да пропъди натрапчивата мисъл и както всеки час, събра мобилните телефони на целия клас, нареди ги пред себе си на бюрото и зачака. Госпожа Мисиркова си имаше принципи – тя ненавиждаше тези технически средства, защото като малка тя нямала била такова чудо и винаги ги събираше, като изпитваше на дъската тези, на които първи звънваха телефоните.

Първо звънна телефонът на Габи, веднага след това този на Тошко, после на Майкъл, и изобщо като се почна едно звънене – телефоните чак заподскачаха по бюрото пред госпожа Мисиркова, като пуканки в тенджера. И най-странното беше, че всички апарати свиреха една и съща мелодия – „За мен ти си морска сирена” в рап-вариант. Тя се разкрещя, че това било заговор, че щяла била да ги изхвърли през прозореца, но в крайна сметка се закани да даде контролна на целия клас. Надигна се силен ропот всред учениците – едни започнаха да пускат хартиени ракети, други крещяха, че им се ходело спешно до тоалетната, а Геновева дори припомни, че, пък госпожо Мисиркова, тридесет дни след Осми март не се изпитвало. Госпожа Мисиркова бързо омекна, успокоена от мисълта, че си е сложила и тази сутрин чисто долно бельо – за всеки случай, така де - „човек не знае какво може да му се случи”, та трябва винаги да е готов. Кой знае защо, но тази мисъл я успояваше най-много в трудното ежедневие. На голямото междучасие тя реши една кръстословица, смъмри двама ученици, че уригат пред кабинета по пеене, поговори с един колега за събитията от вчерашния „Биг брадър” и кихна четири пъти, като при последното кихане определено й се приядоха фурми.
Следващите часове преминаха нормално – една ученичка припадна, защото госпожа Мисиркова я попита нещо за някакви „Немили-недраги”, две момчета бяха изгонени от час понеже си разменяха носните кърпички с нелитературни драсканици в тях, пред очите на Гинка - Скалата – отличничката на класа. В последния час, мина заповед на Директорката, която абсолютно забраняваше яденето на хайвер от риба-меч на територията на училището, както и рисуването по стените на тоалетните на нейния лик, без капела и пауново перо. Заповедта разстрои малко дисциплината до края на часа, но госпожа Мисиркова си наложи воля да не се ядосва, като дори написа забележка на Живко, че е бил страшно послушен този час. В учителската стая имаше малка почерпка - на колегата по биология тъща му си счупила крака и госпожа Мисиркова пи една малка водка като си замезваше със солети и домашно кисело зеле. След това мина през пазара да купи картофи, ряпа, а от махленския магазин си взе хляб, депилиращ крем и от любимата си желирана шкембе-чорба. Като се прибра в къщи,  тя се отпусна на дивана под портрета на Пенчо Славейков в цял ръст, като си каза на глас, че всъщност мечтата на живота й била да бъде жена на известен поет, а съдбата й отредила да пере чорапите на водопроводчика Цецо. Пусна си първия сериал от 17 ч и традиционно си поплака, този път понеже любовницата на сина на братовчеда на майката на главния герой, през цялата серия страстно искаше кисели краставички, но след серия интриги, никой не й донесе, и тя от мъка започна да отглежда пощенски гълъби. За вечеря госпожа Мисиркова сготви една тенджера бял боб, скара се с Цецо, че вони на канал и смъмри сина си, че вместо да чете българска литература, той по цял ден играел на компютърни игри и се чудел на кое ухо по колко обеци да си сложи.

Въпреки всичко, в 22 и 30, госпожа Мисиркова си легна с достойнство.