събота, 29 август 2015 г.

Смолян – този хармоничен хаос

            Смолян е един сън. Дълъг и спокоен сън, населен с хора, къщи и дървета, разпиляни в пазвите на планината в един хармоничен хаос.
В този сън първо виждаш белите къщи. Застанали една до друга, една връз друга, една под друга, те всяка сутрин си казват „добро утро” като стари съседки. Който е обикалял на юг, по Средиземноморието е виждал, че там къщите и всички сгради са бели заради силното слънце, но защо къщите в Родопите са традиционно бели – нямам представа – може би защото, както казах това е сън. Красив сън.



После се появяват и хората – по улиците, край къщите, с моторни резачки или с телефони в ръце, просто разговарящи един с друг или наконтени за разходка. Те са спокойни, усмихнати или сериозни, елегантни или недодялани, но...плавни в походката си. В други градове (сънища) не съм виждал минувачи с такава „плаваща” походка. Няма я припряността, насечеността, резките движения на „полуроботите” от бизнес-сититата. Всичко в Смолян е меко, овално – говора, кривите улици, планинските била, вървежа на хората, облаците, усмивките.




Да не пропусна да отредя подобаващо място и на стълбите. Смолян е освен всичко друго и град на стълбите. Те свързват къщите, хората, улиците, съдбите и всичко останало. Има ги всякакви калибри - ниски и високи, стръмни и полегати, широки и тесни, бетонни и каменни, боядисани в стил „арт” или буренясали, с парапет или без. Хубавото на стълбите е и това, че те са територия единствено и само на пешеходците – там няма как да ти досаждат автомобили и мотори. Вярно - ако си човек в инвалидна количка, или майка с бебешка количка, няма да си много очарован от „удобствата” на стълбите, но те са неизбежни и имат своя чар.



Мъглите, почти ежедневния летен дъжд, ”стария” и „новия” център, църквите и камбанния звън – сутрин в 8 ч и следобяд в 17 ч (особено красив за ухото е звъна на камбаните в 17 ч на новата църква „Св. Висарион Смолянски” – такъв хубав съм слушал единствено в църквата на Шипченския манастир), статуите, зеленината навсякъде – също са тук. Масовата кабелизация също впечатлява макар и с обратен знак – особено е видна из уличките между къщите. Рязането и цепенето на дърва пък е нещо като масов спорт на смоленчани – практикува се всеки ден от седмицата и по всяко време на деня от малки и големи, от богати и бедни, мъже и жени...








И всичко това създава един хармоничен хаос, разпилян в пазвите на родопските хребети издигащи се от всички страни, с различни нюанси на зеленото и синкавото, което прави най-високия областен град в България наистина един красив сън, в който ти се иска дълго да се щураш с отворени очи.



Няма коментари:

Публикуване на коментар