понеделник, 26 септември 2016 г.

Орешари - Арката и "Небесната пещера"

          Отново моето любимо място - защитена местност Орешари, край р.Арда, но този път съм с по-голяма компания и обръщам внимание на нови детайли. Първо се покачваме най-отгоре на скалата - над самата Арка. Оттам гледката към Арда и цялата околност е магична - като от птичи поглед. Добиваме донякъде представа какво виждат орлите и лешоядите, които гнездят в района. Впрочем точно над главите ни се реят двойка орли и аз се изкушавам да ги снимам, но с моя фотоапарат, а и предвид голямата височина, знам че снимката няма да е добра и затова после изтривам всичко. Най-отгоре, освен оръфания български трибагреник, забелязваме и интересно стъпаловидно изсичане с кръгла форма и с неизвестно предназначение, което е поредното доказателство, заедно с многобройните ниши, че мястото е било светилище в древността и тук хората здраво са шетали и са извършвали култови ритуали.  Слизаме към Арката от другия, югозападен край на скалата. Този път освен големите пещери, забелязвам нови неща - ту някоя издатина приличаща на непознат фосил, ту някой "пазител", който скрито ни наблюдава, ту дебелия "ствол" на поне тридесетгодишен бръшлян покатерил се на десет метра нагоре по скалата.

 Поглед от върха на скалите над Арката. Насреща се вижда съседната скала също с ниши, която приютява и "Попмартиновата дупка".


Интересно изсичане служило за неизвестен ритуал в древността, или е било част от крепостни съоръжения в средновековието. Какво е, с най-голяма вероятност биха могли да кажат археолозите

Много вероятно е това да е голям фосил от неизвестен вид, сраснал се със скалата. Големината му е колкото телешка глава. Вижда се порьозната структура, като на голяма кост


Коко седнал на скален отломък точно под Арката.

Един от "пазителите" на светилището, който ни следеше дегизиран иззад листата на бръшлляна.

          След като слизаме, правим кратка пауза за обяд и продължаваме към "Небесната пещера" - "Гьок ин". Веднага забелязваме с Венци, че този път светлината е по-добра за снимки, защото слънцето е от друг ъгъл. Пещерата има по-различно излъчване и обаяние. Голямата изненада за мен беше откритието, че и тук, както и в две от пещерите в защитената местност "Орешари" край Арката, расте рядката за България " папрат "Венерин косъм". Мисля че тук, досега никой не го е споменавал като находище и аз с радост правя снимки на това грациозно създание.

Стрък Венерин косъм - Adiantum capillus-veneris, изключително рядко за България растение включено в Червената книга.

Поглед от вътрешността на пещерата "Гьок ин" навън, с част от нишите и уникалния отвор над входа.

Находището на венерин косъм в пещерата, което не бях забелязал при предишната ми разходка.


Скалата отвън
           След тези приключения, се отправяме към хотелския комплекс на отсрещния бряг на Арда, а там какво се случи е вече съвсем отделна история...

Скалата с голямата Арка и скритите чудесии около нея - изглед от хотелския комплекс от другата страна на реката. Точно тази гледка върви много с бира и пресни телешки карначета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар