вторник, 7 март 2017 г.

Помпони за Свободата


Думата ми е за тези симпатични девойчета в ученическа възраст, които правят нещо като аеробика на публични места, под звуците на ритмична музика. В ръце понякога с палки, но най-често с пищни помпони в различни цветове. Виждаме ги на всеки национален празник, пред Паметника на воините, паднали за освобождението на града. Играят, радват окото на мнозинството, дошло да отдаде почит на героите. Животът е игра, като знаем. Игра на "сляпа баба", на политика, на демокрация...
Ако приемем, че нашите мажоретки имитират онези в западноевропейските страни, които от век-два съпътстват карнавалите или цирковите представления в големите градове там, то мястото им изобщо не е на националните празници, освен ако не допуснем, че и те - празниците, са вид карнавал. Ако приемем пък, че имитират по-скоро игрите на момичетата, които в САЩ наричат "пом-пом гърлс" или cheerleading, а за мен те са по-близо точно до тях, то няма как да ги свържем с друго освен със спортни състезания - най-вече баскетбол и американски футбол. На тези състезания целта на ярко облечените момичета с къси полички е да разведряват обстановката и да тушират агресията на феновете на любимия отбор със своите танци с елементи на шоу и на акробатика. Отвъд Атлантика "пом-пом момичетата" са неразделна част от американската поп-култура. А при нас? На път сме да ги направим част от какво - от националната ни памет, култура или почит към жертвите паднали за свободата.




Тук, в нашият градец, от 90-те години на миналия век насам, не минава национален празник без участието на мажоретки. Пред Паметника-символ на Освобождението на града. Ако някой свързва подскачането на 25 момичета в къси полички, размахващи пищни помпони в ритъма на нашумяло поп-парче с патриотизма, или недай-си Боже, с героизма на падналите за българщината воини, то явно повредата е в неговия телевизор.
Животът е игра. И децата играят – много често това, на което ги учат възрастните. Едва ли някой може да има нещо против мажоретките сами по себе си. Дори и против това, че танците им са почти винаги едни и същи, с повтарящи се елементарни движения. Това, че сме копирали нещо от големия отвъдатлантически брат и сме решили да го прилагаме и у нас, не е чак толкова лошо – то също е форма на колективна игра.

Но независимо спортно или увеселително представление, редно е изявите на мажоретките да си останат съпътстващи спортните и училищни мероприятия, или да приключват само с дефилиране по главната улица на празници. Защото изпълненията им на Трети март, пред Паметника на Освободителите, който е символ на доста по-различни настроения от карнавалните, не могат да се окачествят по друг начин, освен като кич.

Няма коментари:

Публикуване на коментар