неделя, 30 април 2017 г.

Бащите си отиват през април



          Бащите си отиват през април,
          когато пролетния вятър
          подритва сухи есенни листа
          и прашни кучета пристъпват тъжно,
          край некролозите от миналага пролет.

               Бащите си отиват непознати.
               Потъват по пътеките към вчера.
               От тоз април нататък ще е трудно
                да им говорим, но можем да опитаме-
               със шепота на отчуждени статуи.

          Отиват си бащите. През април,
          отекват стъпките им по следобеда последен.
          След тях оставаме размъкнати видения –
          по-слаби, по-самотни, по-чупливи
          монаси, изоставени от своя Бог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар