сряда, 10 май 2017 г.

"Грехът на Мáлтица"

       

          Още от първите редове, от първата страница на романа, на читателя (тази съмнителна и, хм..., неопределена  порода) му става ясно, че е попаднал на литература от висока класа. Натъкнал се е на красив, завладяващ (и нека го кажем - не героичен) подход в художествената интерпретация на до болка познати отрязъци от нашето минало. И всичко е написано с удивително лексикално богатство, с фин усет  и познаване в детайли на епохата, на музиката и пространствените измерения на предосвобожденския бит.
          Наративът е изчистен от възрожденски патос - той просто те поглъща и омагьосва, без да провокира сълзливо съчувствие към "добрите", нито чак такава омраза към "лошите".
          Романът грабва още с началото - с подхвърленото парче от конски крак, строшило прозореца на набедената за гювендия жена и ти става ясно - друг такъв роман не може да има. Още от първата сцена територията е "маркирана". Това е роман не за големите събития, не за големите герои, а за една уж "малка" човешка драма, но голяма колкото е голям живота на всеки един от нас.
          "Грехът на Мáлтица", макар и плахо, опровергава застъпниците (между които бях до скоро и аз) на тезата, че "медийната литература" (награждаваната, лансираната по всички средства за информация), ще изяде "малката" (плахата, по-малко кресливата). Опасността една добра творба да се изгуби за поколения напред, съществува, но леко избледнява след феномена с "Калуня-Каля" и сега с "Грехът на Мáлтица". Аз, който съм от поколението на 80-те и 90-те години, помня много добре кои бяха известните имена в литературата от тези години, но името на Лиляна Михайлова не беше сред най-популярните.
          Новото издание на романа за мен е събитие.
          Това, което прави този роман плътен, дълбок, дъхав, богат на нюанси, освен различния поглед, е езика. Защото една литературна творба се съизмерва най-вече по езика, с който е написана. С тази книга няма да ви се стори нито за миг, че сте в познато русло, че вече сте чели нещо подобно. Тя предполага бавно четене, предполага да се съсредоточиш, за да усетиш истинското пулсиране на събития, вълнения, образи. Роман, който ни запраща отвъд авторовата чувствителност, но изисква много и от читателите.


          Лиляна Михайлова, "Грехът на Мáлтица", издателство "lexicon", 2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар