вторник, 20 юни 2017 г.

Деветашката маара


          Когато тръгна да пътувам нанякъде, се насилвам да не мисля , че туризмът е бизнес, мода, алъш-вериш. Мафия, Третата световна война (по Мишел Сер) Опитвам се да пътувам най-вече заради насладата от самото пътуване, неочакваните срещи и непознатите гледки. И още – заради това, че туризмът не е само география, а много повече история. Или истории.  Пътувам и заради завръщането, което е част от уробороса на живота.



          Деветашката пещера е величествено място. Толкова величествено, че си казваш – "не, това не може да го има в България. Това е пейзаж от Южна Америка. Или от Северна." Но го има и то изниква пред теб неочаквано, без да е загатнато по някакъв начин.




          Влизаш през внушителен, огромен вход - широк поне тридесетина метра и толкова висок. Вървиш напред и главата ти е все нагоре и настрани. Гледаш, ахкаш и снимаш, но все не си доволен от запечатаното във фотоапарата. Светлината е уникална - тя е тази, която прави всичко да изглежда магично.  Естественото осветление идва от големите отвори на тавана на огромните скални зали. Отворите били седем на брой, с различна форма, но тези, които впечатляват са четири. Именно поради тях тя е наричана още "Окната". Позната е още и с турското название за пещера. "Маарата" не е много известна сред туристите, може би защото е била секретен военен обект до 1990 г. Едва от двадесетина години е отворена за посещения и е обявена за природна забележителност.


          Всъщност не влизаме в самата пещера – това което виждаме са само залите на преддверието. Самата пещера е затворена до 31-ти юли заради размножителния период на прилепите. Имало големи колонии с хиляди екземпляри от четиринадесет вида - това била третата най-значима в Европа пещера по брой и видове прилепи. Спомням си за колонията от прилепи в една от малките пещери край Арката на Орешари и добивам представа какво нещо са хиляда прилепа накуп и какъв невъобразим писък издават. А тук сведенията са, че обитават над 30 000 екземпляра - не ми се мисли какви апокалиптични шумове и гледки има вътре.
          Гледаме нагоре и встрани. Многобройни лястовици кръжат над главите ни. Разказват ни история, че в миналото самолет е влязъл през входа на пещерата и излетял през един от горните отвори. Съдейки по широчината на отворите това е напълно възможно със самолет с неголеми размери и при майсторски пилотаж. А и да не забравяме, че някога сме имали традиции в авиацията, а даже и в самолетостроенето, докато великите сили не са решили, че не трябва да имаме такива традиции.



          Любуваме се на ека на гласовете ни, на светлосенките, на зеленината вътре, на формите дълбани с хилядолетия от водата. 
          "Българските пещери са известни в цял свят. Някои от тях са толкова огромни и изумителни, че можеш да летиш в тях със самолет, което и направихме" - това са думи не на кого да е, а на самия Рамбо - Силвестър Сталоун по повод на снимките на екшъна "Непобедимите 2", част от които са правени и в Деветашката пещера. Впрочем стигането до Маарата е удобно благодарение на моста, построен заради филма и оставен след приключване на снимките. Така де - ако бюджета ти е сто милиона долара за целия филм, защо да не направиш едно бетонно мостче от 50-60 метра. Но това са само част от любопитните факти.  



          Останалото е възхищение и наслада, че си се докоснал до още едно величествено чудо на природата по българските земи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар