сряда, 14 март 2018 г.

Чит Кая


За пореден път се убеждавам, че всичко, което е разположено край вода омагьосва. То всмуква погледа и душата и не ти остава нищо друго освен да му се отдадеш. Независимо дали е скала, стара лодка, паяжина или четене на книга на брега.

Всичко, което е край вода омагьосва

До легендарния въжен мост към село Лисиците съм ходил сигурно сто пъти – пеша, с колело, с лодка, в сняг, дъжд и пек, но и още сто пъти по сто да отида, винаги ще се възхищавам  на гледките и на тази успокояваща душата блага гальовност. Нали знаете онази стара игра – „само три”- „изберете вашите три най-важни предмета”, или „вашите любими три думи”, или "с кои три жени бихте отишли на самотен остров", та ако трябва да охарактеризирам само с три думи Източните Родопи – един от вариантите (крайно оскъден разбира се) сигурно ще е: „планина, река, въжен мост”. Мостът е всъщност палиндром – и от едната страна и от другата се минава (чете) по един и същ начин. Или с малки нюанси. И тази неделя ние ще го минем първо от левия към десния бряг на Арда, и после обратно. Разликата е само в положението на слънцето.



Ако някоя мравка срещне друга "в цъфналия мъх"...



Вървим, вървим, вървим. Към „Чит кая”, или както някои я наричат на полу-български „Зид кая”.  Язовирът е препълнен и когато минаваме по моста, за който казват, че е най-дългия въжен мост на България (без да броим „Дунав мост”) имаме чувството, че рибарите в лодките, които пърпорят под него трябва да се навеждат за да не се ударят. Водната повърхност за съжаление е мръсна – по нея плуват пластмасови бутилки и всякакви други белези от цивилизацията ни и това донякъде помрачава поне моето настроение. Мисля си дали ще доживея да видя рекламни билбордове по автогари, площади и летища призовавайки народонаселението да не купува пластмасови бутилки с минерална вода и бира, каквито билбордове съм виждал на гарата в Рен във Франция например. А да си носи манерки и други удобни съдове за многократна употреба. Поне когато е сред природата. "Еднократната употреба" ще ни затрие -  така си мисля, защото живота ни  - и той е за еднократна употреба май ("след мен и потоп от боклуци"! - явно това е максимата на народонаселението или поне на голяма част от него). Добре че  поне въжените мостове не са за еднократна употреба. Та минаваме моста, пресичаме село Лисиците по калните му улички, даваме път на едно стадо бичета и юници, децата цопват по няколко пъти в калта, съответно възрастните им се карат, хокат ги, а на тях разбира се не им пука, и след малко пак цопват по дупе. И така лека полека пресичаме това елинпелиновско село, вървим към мястото където река Върбица се влива в Арда – сред кал и райски гледки. Край нас и над нас – птици, цъфнали цветя, паяжини, уловили в мрежата си цветовете на дъгата. Над главите ни прелетява и черен щъркел – сякаш търси някоя Нане Стоичкова върба за да си намери старото гнездо, а по-надалеч върху един дънер във водата важничат бели пеликани. Мартенска идилия.

Микрогалактика

Тези китки първо мислех за горицвет, а после повече ми заприличаха на съсънка (anemone), ама дали е това?

Напокон стигаме до самата величествена „Чит кая” или „Зидана скала”. Всъщност преводът не е точен – думата „чит” (çit) значи „плет”, а не „зид”.  „Зид” е „дувар” на турски, но айде да не издребняваме. Тук народният преводач се е влиял повече от фонетичната близост, отколкото от семантичната точност. Като ги виждаме всички казваме "уау", или "ехааа". А някои дори: "мамка му и скали"! Но всичките варианти идват да покажат едно - че сме шашнати и очаровани от гледката. То всъщност не е една скала, а комплекс от скални образувания. Сред тях могат да се забележат "куче", "петел", "баба Яга", гъби, тролове, хобити и каквото ви дойде наум. За нишите да не говорим - те са многобройни и на няколко места в скалите. Както и за чудните "дантели". Не е "брюкселска дантела", а "лисича" и с много нежни нюанси на цветовете. А под нас навсякъде е водата. Водата, която те всмуква и омагьсва. Но да оставя снимките да говорят. Аз бях дотук.

Не е "брюкселска дантела", а "лисича"

"Мамка му и скали"!

"Заспало куче" или "гълъб"


Дори и да е омацан с шоколад, човек трябва да се държи на положение...




Петел или кокошка?

Няма коментари:

Публикуване на коментар