сряда, 9 май 2018 г.

"Жълтата пещера" - там където се сливат минало, настояще и бъдеще



          Идваме отвсякъде – от Пловдив, Първомай, Кърджали, Димитровград… Събирателната точка е село Буково – граничен район между областите Пловдив, Хасково, а отсреща се виждат и баирите на Ночево и Душка в област Кърджали. Заформя се голям поход – може да сме петдесет човека - от площада на Буково в направление „Жълтата пещера”. Води ни Бай Паун – доайен на първомайския туристически клуб „Траки”. Пише го на тениската му. Иначе си е местен буковчанин.

Четирима доайени в туризма

Пред обредните кладенчета се стои мирно и с възхищение

          По пътя бай Паун разказва, че сега селото е населено предимно с мюсюлмани – останали са около 5-6 семейства българи.

Който е край бай Паун слуша захласнат

          Преди тръгване всички се нареждат за групова снимка – явно такава е традицията.
Вървим в разтеглена колона – истински сторък, петдесетоглав великан – като онези митични хекатонхейри - синове на Уран и Гея. Пътьом се опознаваме. Знаем че с всички няма да можем да се опознаем, но поне опитваме. Говорим си или подочуваме откъслечни разговори. За пътувания, за маршрути, за планини. И особено за Родопите, в които всички очевидно сме влюбени. Чуват се и разговори за уранови находища, които  пък били съседни с находища на зеолити – за да има хармония. Някои си говорят за билки, за болки и за лечебни енергии. За зодии. За минало. При такива походи до светилища, най-вече се говори за миналото. Онова древно хилядолетно някога, което никой не познава, но така привлича за интерпретации. В края на колоната върви възрастен мъж, който обяснява на дребна жена на поне шейсет лазарника, къде се намира точка „е-36”, или на китайски се наричала „цу-сан-ли”.  Това не знам защо мъжът го натъртва поне три пъти.  А на мен ми прозвучава като име на актьор от холивудски кунг-фу – филм. Тази точка била страшно важна за не-знам-какво-си. Но във всеки случай било много здравословно да се разтривала тази точка. И той нагледно показва къде и как се разтрива. Друг мъж подвиква на същата жена шеговито: „хайде, како Невенке, че ни изпревариха”. А те и без това са си последни. Шегичка.

Нишите тук са много прецизно издялани и някак по-фини и стройни, отколкото на другите места в Родопите

Ето защо се нарича "Жълтата пещера" - поради ръждиво-жълтия отенък на скалите

          Сторъкият хекатонхейр продължава да пъпли, по широкия черен път. Подминаваме кладенчета, с изсечена каменна гърловина, спираме край обредни кладенчета издялани в скали. Слънцето си пече почти отвесно, лек ветрец подухва, а пътят затова си е път – да бъде вървян. Наоколо всичко е зелено и ние всички мислим в зелено. Говорим в зелено, нищо че вървим към „Жълтата пещера”.
          На едно място в буковата гора, Бай Паун пояснява, че се намираме в Старо Буково – там някога е било първото село, преди хората да се заселят надолу, на сегашното място, но не се виждаше и помен от стари къщи. Мъжът с точката „е-36” сега се е лепнал за друга жена и на нея демонстрира разни лечителски салтанати. Междувременно, на първата жена, на която обясняваше за „цу-сан-ли” ú е прилошало, и я качват на една от двете високопроходими коли, които ни прудружават. Не знам дали е от практиките на лечителя, от слънцето, или от нещо трето и четвърто.

Пещерата-утроба

          Прави впечатление, че организацията е много добра - първомайското туристическо дружество си е сериозна организация – пътеките са маркирани, има указващи табелки, нещо, което е почти непознато за Източните Родопи. Печатат си и календари и тениски.
          През целия поход някой някого снима или моли да го снимат. Поединично, групово, с предупреждение или без. Снимки с усмивка, без усмивка, с телефон, или с фотоапарат. Мислено перифразирам онази весела песничка по стария хит на „Крийдънс клиъруотър ривайвъл” – „аз снимам тебе – ти снимаш друг, но той снима друга, тя пък снима друг”…Сещате се нали. Знае се – снимките се котират в социалната мрежа, а приказките – не. Историите, лакърдиите, искат усилие - да ги запомниш, да ги разкажеш, да ги пишеш, да ги четеш... Снимките – не.
          Бай Паун не снима - като жива енциклопедия на този край, той обича да  разказва. Спокойно, благо, от сърце. Който е край него, слуша захласнат.


Дъното на пещерата с двете "каменни легла"

          След малко повече от два часа сме на култовият комплекс „Жълтата пещера”. Уникално място потопено в лудналата пролетна зеленина. Скален комплекс с множество, ниши, пещери, дупки, изсичания, скални слънчеви часовници, календари… Навлизаме сред тази зелена лудост и снимаме накъдето ни видят очите. Вижда се, че на места скалата е наистина жълтеникава. Самата пещера – утроба е висока и за да стигнем до нея трябва да се изкачим по паянтова дървена стълба. Не е така симетрична като „Утробата” край Ненково, но пък си има две каменни легла – в тях можеш да полегнеш и да се отдадеш на разни ритуали. Някои даже ги изпробват. После се разпръсваме. Тръгваме да гледаме ниши, пейзажи, струпване на скални отломъци, тронове. Като в някакъв омагьосан кът сме. Красиво е. И магично.

Красиво, зелено, магично

Ниша - самодеец

          Може би това място трябва да се посещава на малки групи или поединично. На моменти сякаш множеството ти идва в повече. Когато сме горе на слънчевия часовник някой вади вестник отпреди няколко дни, с публикация точно за това място. Пъплим по скалите като мравки. Слънцето пече все по-отвесно. Мъжът с точката „е-36”, сега е повлякъл групичка хора край себе си и им разказва за скала-портал, през която трябва да минеш за да се озовеш в паранормален свят, разказва че траките били дребни и умеели да правят много неща, а не като нас днес. Не знам дали някой му вярва.


За слънчевия часовник и скалния календар, когато са под краката ти

          Някои сядат да обядват. Други тръгват към скалата „Лъвът”, да дирят неизследвани скали, а това си е много сериозен преход. Трети позират за снимка. Четвърти съзерцават зеления необят.

Обяд

Потайности, скрити в лудналата зеленина

Върху слънчевия часовник - очевидно показва "дванайсет и пет"

          И усещаш как в един момент, край „Жълтата пещера” всичко се слива – минало, настояще, бъдеще. Твоят живот, с живота на други живели много преди теб, както и с този на други, които ще дойдат след теб. Уроборос...


          Светилището ни маха за довиждане – знаем, че пътищата ни пак ще се кръстосат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар