понеделник, 14 ноември 2022 г.

Когато водата се отдръпне и се види стария мост

Водата на язовир Кърджали рядко пада толкова ниско. Та чак дъното около крепостта „Патмос“ и още нататък е съвсем сухо. Има само една тънка нишка през която реката се провира, а останалото е нанос. И точно поради това рядко явление, се откриват и редки гледки. Старият каменен мост се забелязва трудно. Ако си на нивото на язовира откъм село Боровица няма да видиш нищо. Едва-едва се забелязват останките само от най-високата точка по асфалтовия път след село Боровица и то само ако имаш бинокъл.
А ако искаш да се доближиш съвсем до останките, тогава вече трябва да походиш по сухото песъкливо-тинесто дъно на язовира. Ходенето също е трепетно – все пак стъпваш по място, което не е виждало слънце с години наред, камо ли човешки крак да е стъпвал. То е напукано от липсата на вода и с много цветни нюанси. От цветните метали, с които е тровен язовира години наред, откъм Мадан. Красота. Ти вървиш, останките на моста още не се виждат, но ти знаеш че той е някъде там – към отсрещния стръмен бряг. Вдясно от теб се извисява гордото чело на „Патмос“. Снимаш, снимаш. Дъното не е много сухо, но не е и тинесто за да затъваш. Точно като да ходиш спокойно. И ето – вече виждаш останките на моста. Все по-близо.
В книгата на Иван Балкански „Стари мостове в Кърджалийски окръг“ от 1978 г, на този мост има отделено малко повече място. Бил е шестсводест и според автора реката е отнесла три от сводовете. Отнесен е и пътя, който е водел до моста. Сега моста свършва направо в стръмната скала, сякаш никога не е имало път към него, което показва колко се променя пейзажа с годините. Този път е свързвал Ненково и останалите села от района с Ардино и Беломорието и е бил доста използван. Мостът е забележително съоръжение. Сводовете са правени от абсолютно еднакви дялани тесни камъни и над тях втори ред малко наполовина по-къси, пак абсолютно еднакви, леко издадени на 6 см навън еркерно. Прецизна изработка. Надписи не се виждат по тези останки. Според данните на Иван Балкански, височината на сводовете варира между 5,35 до 8,30 метра, което при сегашната гледка означава, че наносът от пясък и почва е най-малко 5 метра и повече дори. Нищо чудно след още няколко години тези останки съвсем да се закрият от нанос и да не се вижда нищо. Съвсем близо на отсрещния бряг откъм Патмос се е намирало село Хаджиевци, от което има само развалини и един обор. Там някъде, до селото е действал и каик за превоз на пътници и товари през реката, особено след като мостът е бил разрушен от водата частично.
А гледката с празния язовир е уникална.