сряда, 7 декември 2022 г.

Една песен, един хайдутин, един мит...

Овчарка от кв.Веселиново на гр.Ардино. Снимка Иво Георгиев

Пред очите ми, пред очите ни, се ражда един мит. От Алексей Лосев и неговата „Диалектика на мита“, знаем че където и да пристъпим, край нас, газим все в митове, но все пак докъде е истината и къде започва измисленото - ето това подтиква любознателния човек да се замисли и да се порови тук-там.

Разбира се, и в тази история присъства случайността. Няма мит без случайност. Един американец открива в сбутано магазинче в Ню Йорк, в някакво кьоше, плоча със записи на български народни песни. На тази плоча е и „Песен на овчарката“, изпълнена от никому неизвестно момиче, родено близо до изворите на Арда, в Родопите. Но с убийствен глас. Велик, мощен глас, който те отнася и като го чуеш политаш заедно с него из необятния простор. „Песен на овчарката“ е записана няколко години преди това от друг американец - етномузикологът Мартин Кейниг. Той идва през 1968 г. в България специално за да я запише в изпълнение на това родопчанче. Рожденното ѝ име е Фейме. Пускат американския натрапник в една сбутана класна стая на Смолянско училище и го оставят да се оправя - щял да прави някакви записи-маписи. И той се оправя – с никаква акустика, на ролков магнетофон, без никаква репетиция, без дубъл, просто песен от извора – двама гайдари и един глас.

Американецът, който след няколко години случайно открива вече издадената в САЩ плоча се казва Алън Ломакс. И точно той е човекът, натоварен не от кого да е, а от големия учен Карл Сейгън, да направи подборка за 90-минутно музикално послание от Земята, което, записано на златна плоча, ще полети с два летателни апарата по програмата „Вояджър“ извън Слънчевата система. Това става през 1977 г. Освен родопската песен, там са още „Нощна песен от племето Навахо“, пигмейска песен от Заир, аборигенска песен с диджериду от Австралия, грузинската „Чакруло“ изпълнена от хор, великото парче „Джони Би Гуд“ на Чък Бери – общо 27 музикални „шепоти“ от Земята. Моцартите и Бетовените също са там, разбира се. Впрочем всички автентични, фолк-песни са разкошни. Ако имате възможност, чуйте ги.
В България научават, че тази песен лети в космоса едва през 1984 г., когато излъчват по телевизията единайстата серия на „Космос“ на Карл Сейгън. Шаш и паника! Ама как така, ама коя е тази песен, коя е певицата, как така песента е изнесена във вражеска страна без разрешение… После се усещат, че това е престиж, това е слава. Слава е и още как!
И някъде оттам започва да се ражда легендата. Песента вече се казва с името на хайдутин. И започват да създават биографията на този хайдутин, защото – как така тази песен лети из космоса, а пък никой не го знае тоз хаймана. И се започва – писане, писане. Пишат най-вече българи за тази песен, макар, че тя се изпълнява само от българи мохамедани, в автентичния си вид. Впрочем и автентичните разновидности на песента, скоро заглъхват и се забравят – всички започват да имитират варианта, който лети в космоса. Та за хайдутина - бил живял тогава и тогава, пък е роден в тази година може би, а може би в друга, пък е живял в този град, пък е убит там и там - има даже лобен камък. И днес той вече е легенда, която се опитват да направят действителност. Нищо че е само герой от народния епос. Свързан е вече (неразривно) с определен туристичски град, измислена е вече родната му къща, която е музей (кой е откривател на къщата...познахте - шарлатанинът-археолог) има паметници с бюста му. За няколко десетилетия митът е вече развихрен. И тепърва ще се развихря. А някои се смееха на македонците от Северна Македония, че си измисляли историята.

Но „Песента на овчарката“ - „Излел е Дельо хайдутин“, наистина е велика в изпълнението на Валя Балканска - момиченцето, израсло близо до изворите на Арда. Това е неоспорима истина.

Валя Балканска, снимка на Мартин Кейниг от 1968 г.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)