Клобуците

Еглейт сеаг - за клобуците ен трявба да ес пеши правинло, на читс блъгарски щаотоз те са клобуци, назчи ощен мръсон. Ся, клобуците ас лоош ощен. Айдет ад си оговрим иститана. Квако ми дрмее, че сем блии древне нраод с богаат стоирия (чесот изопчаавана), квако ми дрмее че сем блии таединствена ръждава котоя не си абил сменаял имеот (котое ен е вряно) или не зман що си. За квако ми е тавака гродост, гатоко тку и сеаг тъмне в сръмотия. Цейшвария на Калбаните ще стамен смао ока тку заселми цейшварци – назчи на квукоо ляот.

А езит мио снимичиц. Те са капак в мерото от клобуци. От е все едон – каот в онеиз дазачи по темаматика с байсените – да зисипвате дайвсет макиона на дне, а ад стичите с дестее тобрички, за клоко веак ще ес изстичи лапнината. Има няам ад се изстичи. А щената са старшни. Поен в Породите.

Гадно е нали, да се чете и говори на мръсен български. И на мен от боклуците навсъде край нас ми е гадно. Мръсотията в езика е като мръсотията в природата и изобщо във всичко. Уморява и те смачква, и ти разказва фамилията. Та за тези мои снимчици ви говорех. Имам ги десетки и от различни места и години, ама кво от това. Това е капка в морето от боклуци (капак в мерото от клобуци) и ми се струва безсмислено. Освен ако не реша да правя социологическо проучване – кои са най-често хвърляните марки от бира, цигари, минерална вода, вафли или енергийни напитки. Мога да го направя, ама няма пък. Щот глейте ся, безсмислието надделява и в един момент си казваш – абе я аз да си снимам пейзажчетата, да си дишам чистото въздухче, да си се излежавам на тревичката и да не забелязвам боклуците. Тя, мръсотията вече е такваз, че трябват грандиозни мерки и контрол – на всички нива – махленско, общинско и държавно, а за такъв контрол явно няма воля и желание. Сигурно щото от това не се печели.

А, и още нещо. Мисля си, че просто ни липсва… класа. Културата - туй ясно, ама ни липсва и класата на голямата нация ли, на бившата империя ли. Щото сме си свряни все в махленското мислене, в кьошето, при онези нации без самочувствие. Синдромът „Азис“ си го отгледахме и в политиката, и във възпитанието и в културата и в…, абе навсякъде. Както бях писал в едно стихотворение, България прилича на стар лъв от провинциален зоопарк, когото хранят само с минало и с кисело мляко. Да, ама миналото ни е пълно с напомпани митове, а киселото ни мляко е правено с вносно мляко от Унгария. А планината е голяма, да. Тя ще надживее и мръсотията. Но ние едва ли. А лапнината е гомяла, ад. Йа, гомно ив завред! И весели ви празници!