Иво Георгиев

Личен блог на писателя

понеделник, 14 ноември 2022 г.

Когато водата се отдръпне и се види стария мост

›
Водата на язовир Кърджали рядко пада толкова ниско. Та чак дъното около крепостта „Патмос“ и още нататък е съвсем сухо. Има само една тънк...
2 коментара:
вторник, 11 октомври 2022 г.

Невидими мостове между хората

›
Човекът с козите върви по моста. Бавно. Спира от време на време и се заглежда във водата. Нахлупил е бяла шапка, бяла като косите му. Иска...
неделя, 2 октомври 2022 г.

Превърнат в мед танц на пчелите

›
С Яница Радева вървим по жепе-линията. Последните лъчи на мандариновия залез огряват отсрещните стръмни скали, на другия бряг на водата. М...
вторник, 13 септември 2022 г.

Бай Ибрям от Сладкодум

›
Бях се затъжил за Бай Ибрям. Нали със срещата с него започва първия ми родопис от книгата за Родопите – този за „Шан кая“. Сещал съм се ч...
вторник, 23 август 2022 г.

Спящият арфист

›
В минутите за тихи художества на остров Самотраки – избираш си някой спящ модел, за да не ти шава и да ти разсейва художествения усет. И так...
четвъртък, 4 август 2022 г.

За село Златоустово

›
При нас, тук в Родопите, знае се, отвсякъде те дебне Историята, ама и много истории се спотайват, които за да ги докоснеш обаче, трябва да...
сряда, 13 юли 2022 г.

Приключение до Мурга и "Дуру кая"

›
Когато вали в събота, нямаш голям избор – можеш да ядеш шоколад, или да пишеш романи, или да пиеш от сутринта. Но пътят ти към планината е...
‹
›
Начална страница
Преглед на уеб версията

Всичко за мен

Иво Георгиев
Преглед на целия ми профил
Предоставено от Blogger.