Иво Георгиев

Личен блог на писателя

неделя, 19 февруари 2023 г.

Спомените са капризен инструмент

›
„Спомените са капризен инструмент. Човек натрупва в тях всичко: как е живял, какво е чел във вестниците, слушал по телевизията, кого е сре...
понеделник, 13 февруари 2023 г.

Тези сочни, жълти плодчета

›
Знае се отдавна, че някои дъбове през зимата дават сочни, жълти плодчета. Само някои дъбове и аз бях обзет от почуда и радост, когато при м...
вторник, 10 януари 2023 г.

Връх "Вейката"

›
Прочее, беше трудно и чудно драпане. Не съм подозирал, че може да има такива пейзажи в Родопите. То не са пейзажи, то беше полет на очите ...
2 коментара:
вторник, 20 декември 2022 г.

Дали камъкът говори

›
Дали камъкът говори. Със сигурност – разказва, разказва от хилядолетия. Но трябва да разбираш. За това още от най-древни времена хората са...
неделя, 18 декември 2022 г.

Клобуците

›
Еглейт сеаг - за клобуците ен трявба да ес пеши правинло, на читс блъгарски щаотоз те са клобуци, назчи ощен мръсон. Ся, клобуците ас лоош...
сряда, 7 декември 2022 г.

Една песен, един хайдутин, един мит...

›
Овчарка от кв.Веселиново на гр.Ардино. Снимка Иво Георгиев Пред очите ми, пред очите ни, се ражда един мит. От Алексей Лосев и неговата „...
понеделник, 14 ноември 2022 г.

Когато водата се отдръпне и се види стария мост

›
Водата на язовир Кърджали рядко пада толкова ниско. Та чак дъното около крепостта „Патмос“ и още нататък е съвсем сухо. Има само една тънк...
2 коментара:
‹
›
Начална страница
Преглед на уеб версията

Всичко за мен

Иво Георгиев
Преглед на целия ми профил
Предоставено от Blogger.