Тихомир имаше идея да ни води на другия ден извън Осака, на тяхно любимо място сред природа, но прогнозата за неделята беше за дъждовно време и се отказахме.
И наистина – прогнозите се оказват верни. На другия ден вали още от сутринта и е мрачно. Но за сметка на това пък, имам рожден ден. Какво по-добро предзнаменование – ще ми върви по вода през цялата ми следваща година! Дай Боже да е така!
Момчетата влизат и ми пеят „Честит рожден ден, тате!“ поздравяват ме и се прегръщаме. Два дни преди този ден, в социалната мрежа за възрастни – сещате се коя е, видях публикувана моя биобиблиография изготвена професионално от Регионална библиотека "Н.Й.Вапцаров" в Кърджали. Обхваща период от 27 години – от 1997 г до тази 2024 г. Наистина добър и ценен труд и ме зарадва жеста. Започнах да получавам поздрави и по месинджър. След като закусваме, Коки намира хубав концерт в памет на Леа Пол от 2010 г. с участието на Джеф Бек и го слушаме и гледаме повече от час, на огромния телевизор, на който както казах, можеш да гледаш или да си поръчаш почти всичко – от закуска, до такси, а може би и момиче. Иначе с жената на рецепцията коминукацията е чрез звуков „гугъл преводач“ – тя не знаеше бъкел английски.
Когато тръгваме към „Умеда скай билдинг“ вече е ранен следобед. Този небостъргач е една от емблематичните сгради и атракции на Осака и представлява всъщност два небостъргача с по 40 етажа всеки, съединени в най-горната си част с общ покрив, а също и с топла връзка някъде по средата. На мен ми заприлича донякъде на Голямата арка в модерния квартал „Дефанс“ в Париж, но без да е така изчистена и стилна архитектурно. Качваме се на тридесет и петия етаж, с панорамен асансьор, а на самата панорамна площадка не отиваме, защото не е нещо особено – за да направим само няколко снимки, трябва да платим вход от 2000 йени, с които по-добре да обядваме и да пием по една бира няколко пъти. Така и правим, като преди това си купуваме ветрила и малко козметика от просторен магазин, каквито ги има почти на всяка голяма забележителност. Слизаме до първия етаж под земята и сядаме в индийско-непалски ресторант. Досега в Япония не сме попадали на ресторант, в който храната да не се сервира бързо и да не е прясна и вкусна. Така беше и в Токио, и в Киото, така е и тук в Осака, така ще бъде и в Нара. Поръчваме си три различни вида менюта с няколко екзотични блюда във всяко меню и бира към тях. И този път се храним много вкусно и евтино. Установяваме, че непалската бира си я бива.
Навън дъжда вече е спрял и ние се прибираме в свежия следобед, като си купуваме по един сладолед пътьом. Осака е десетата най-населена агломерация в света, но и тук като в Токио нямаш усещането, че е пренаселено, че е трафикът е претоварен. Нормален град, с паркове, канали, красиви кътчета със статуи и фонтани. Близо до хотела ни имаше голф-игрище и се виждаха доста хора да се забавляват.
А вечерта завършва във ваната с джакузи и цветните светлинки, които ме пренасят в приказките. Да ви кажа, хубаво е да си рожденик и да празнуваш на екзотично място!
На другия ден няма и помен от облаците и дъжда – слънчево е и свежо. Излизаме в парка, който е пред хотела, а зад него е река „О“ и парка е по протежение на реката. Много е приятно да вървим пеша по алеите край реката – срещаме много хора да тичат, даже и някои доста възрастни бегачи – може би на по 80 - 90 години. По брега, рибари на групички по двама, по трима, някои дошли с велосипеди, си говореха и се смееха. Явно водата е чиста и има риба. Снимах пътьом и езерце с лотоси, които винаги са ме очаровали с големите си, кръгли, зелени листа.
Минаваме по красив пешеходен мост и отдалеч съзираме нашата цел за днес – прочутият Замък на Осака. Около него има голям парк с алеи, а воден канал обгражда здравите стени на Замъка. В канала плуват малки корабчета с туристи. До самия Замък се извива голяма опашка за билети. Чакаме около 25 минути, докато ни дойде реда да си купим билети от автомат. Самият централен замък е много впечатляващ – издигнат е на осем етажа, като на всеки етаж има експозиция, с много снимки, експонати и видеостени с кратки филмчета от историята на Осака и на замъка. Строен е от Тойотоми Хидеоши (един от тримата обединители на Япония) в периода 1583-1597 г. През 1600 година Токугава Иеясу разбива войските на наследника на Хидеоши – Хидеори, в прочутата битка при Секигахара. Тази битка е много ключова в историята на Япония и аз съм чел и гледал филм за нея. Токугава Иеясу става шогун и всевластен господар в Япония, три години след битката. Именно той е прототип на героя на английския писател Джеймс Клавел – Торанага, от романа му „Шогун“. В 1614 година шогунът с войските си, напада замъка като не успява да го превземе, но през лятото на 1615 г. успешно превзема цялата крепост и Замъка и унищожава целия клан на Тойтоми Хидеоши. Замъкът е разрушен частично и по-късно е довършен от пожар. Близо две столетия е занемарен и забравен. Във вида, в който го виждаме е изграден през 1931 г. и отново реставриран през 1995-1997 г. На най-горния етаж има панорамна тераса, която обикаля замъка и дава възможност да се видят чудни гледки от Осака на всички страни, от 50 метра височина.
Навън, в парка пред главната сграда, улични артисти представят своето шоу и около тях са се събрали много туристи. Забавни трикове ни разсмиват и предизвикват бурни аплодисменти. Снимаме, снимаме, снимаме.
Градският автобус ни отвежда до друг квартал, за да разгледаме храма „Шитенноджи“ – един от най-старите будистки храмове в Япония. Дотук сме посетили толкова много храмове, че е невъзможно да им запомним имената на всички и кой къде се е намирал. Добре че си водя бележки всяка вечер, докато са ми още пресни впечатленията. Преди отпътуването специално си купих нов бележник, турско производство, защото не намерих японски. А знам, че в Япония още се пазят традициите за ръчно правене на хартия – за рисуване или писане, но ние не можахме да посетим такова ателие.
Да ви кажа – от разглеждане на стари храмове, много се огладнява и ние пак търсим място къде да седнем, да се подкрепим – съгледали сме нещо като голям павилион на ъгъла на две улици. За мен и Стефан пак „такояки“, а Калоян си взема „окономияки“ – нещо като палачинка от зеле, месо, сосове и не знам още какви щуротии вътре.
Оттук вече сме твърдо решени, най-после да стигнем до водата и да видим пристанището и морето. Почти на самия бряг, издига ръст огромно виенско колело – в квартал „Темпозан“. Като стане дума за виенско колело, аз винаги уточнявам, че е по-правилно то да се нарича „пловдивско“, тъй като най-старите сведения в света, за подобен тип увеселително съоръжение (от 1620 г.) са на английския пътешественик Питър Мънди, именно от Филибе, днешния Пловдив. Документирано е, има и рисунка и описание.
Та качваме се ние по най-бързия начин, за да можем да хванем последните лъчи на залеза и да направим снимки на града на вече оскъдната здрачевина. Когато сме в най-горната точка, на 112 метра височина, слънцето вече се е скрило, но облаците са обагрени в розово, лилаво, цикламено и всякакви нюанси на тези цветове и пейзажите са удивителни. Миговете са неповторими. Блаженство ни е обзело, постоянно се въртим и се чудим на коя страна да погледнем. Под нас, ниско долу, се вижда огромен круизен кораб, акостирал на брега. Когато слизаме, светлините на Колелото вече са запалени и е истинска цветна феерия. Тук, в Япония, сме забелязали, че не пестят много-много електрическата енергия, щом е в името на красивото, а и в името на туризма и бизнеса.
Съвсем наблизо е Аквариума на Осака и съвсем естествено се насочваме към него, без да сме го планирали. Нямаме кой знае какви очаквания, но той се оказва аквариум с доста богата колекция. При откриването му през 1990 година е бил най-големия аквариум в света. Вече не е, но си е впечатляващ. На касата учтиво ни питат от коя страна сме и като казваме България, младата усмихната касиерка ни казва „Добър вечер“ на чист български. Явно имат тези поздрави на много езици и им излизат на екрана пред тях, за да зарадват посетителите от далечни страни. Хареса ни разходката в Аквариума – имаше много видове от всички части на земното кълбо – пингвини, огромна китова акула, скатове, делфини, видри, тюлени, изящни, малки медузи, както и огромни омари с по десет крака. С тази „водна“ разходка, завършва днешния ни много хубав ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар