Снимката, като част от изложбата на В.Стайков, а долу е оригиналната моя снимка
Във фоайето на Регионалната Библиотека "Н.Й.Вапцаров" в Кърджали, от доста време е подредена изложба с фотографии на красиви кътчета от Източните Родопи. Хубава изложба! Автор на фотографиите е пазачът в Психиатрията, любителят на скали и светилища Венцислав Стайков. Всеки път като идвам да си вземам книги, спирам пред някоя снимка и се любувам на интересните места. Днес, излизам от заемната с пет книги в раницата („Любовта трае 3 години“ и „Уна и Селинджър“, ама, моля ви се) и вниманието ми привлича снимка от големия скален комплекс „Глухите камъни“, край Малко градище. Спирам се, защото фотографията е, хм… доста позната. Помня – тогава на първото посещение на комплекса, бяхме заедно с В. Стайков, водени от неуморния Костадин Кьосев, и този кадър ми е любим – той показва Проходната пещера, с нишите от двете страни. Спирам и застивам. Светлината, ъгълът на снимането, жълто-зеления нюанс…Нещо ме гложди. Правя снимка на снимката с телефона. Прибирам се и си намирам албума с моите фотоси оттогава – от 17-ти март 2019 г. Приликите са…ми то, всъщност, разлики няма.Техническа подробност – мястото е тясно в Проходната пещера и двете срешуположни стени с нишите не могат да бъдат снимани с обикновен обектив. Тогава бях въоръжен с широкоъгълен „Токина“ 11-16 мм и само с такъв обектив можеше да бъде направена такава широкообхватна снимка, какъвто въпросният природолюбител Стайков тогава нямаше.
А цялата изложба с фотографии е обявена като авторска на пазачът в Психиатрията Стайков (нямам нищо против тази професия – всяка работа е достойна, щом е законна). Предполага се че чужди снимки в нея няма. Още нещо - въпросната моя снимка е включена и в книгата „Мистичните Родопи“, в която всички материали са авторски, и по този начин точно тази снимка е със защитени права.
Една снимка – какво толкова! Нищо, но говори много!
