Харманли бил създаден около кервансарай, част от стените на който още могат да се видят, а идеята за „Поетични струни“ е изплувала като истинска Венера, но не от морето, а от няколко чаши водка, което е горе-долу същото. Хронологията и разните му други навързаности са важни, разбира се, за един стар фестивал, както е важна шкембе-чорбата, но за съжаление няма как да бъдат описани всичките колебания, разочарования, лудории, недоспивания, влюбвания, раздели, усмивки, счупени китари, скъсани струни и нерви, съчинени песни, разтуптени сърца, друсащи се легла, изпито вино и мечти за слава и просперитет. Няма как да бъде описан цял един свят, който трае два дни годишно, но в продължение на 37 години!
Имало е от всичко – имало е апокалиптични сцени на сцената, когато се вихрят змейове с хъс и бълващи искри китари, и всички фенове фенуват, доволни, че светът ще свърши точно под звуците на такава змейска музика, имало е и толкова заспали изпълнения, че не могат едни заспали чувства дори да събудят, имало е китари, които свирещите държат като фини, голи жени в ръцете си и „щайги“, с които можеш идеално да запалиш огън на брега на Харманлийска река, имало е счупени микрофони, скарвания и слепени приятелства. Имало е разтърсваща поезия, но и люта сатира, скучен патос, или ухилен ъндърграунд.
И накрая винаги онези трудни сбогувания. Онези сбогувания от които тръгват спомените.
Имало и такива, които са били, но вече ги няма. Останали са само песните им.
Имало е. И пак ще има, на други обороти, с други измерения и разнежвания, това, което феновете вече 37 години наричат простичко „Харманли“.
