Тъжно е когато умира поет. Или звезда

Тъжно е когато умира поет. Парния Абаси, младата поетеса, убита в първия ден на израелските бомбардировки в Техеран, можеше да напише още много стихове. Трябваше да навърши 24 години тези дни. Но се превърна в угаснала звезда, както беше написала в своето стихотворение.

Угаснала звезда

Парния Абаси (2001 – 2025)

Плаках и за двама ни,

за теб,

и за мен.

Звездите от сълзите ми

рапръсваш в своето небе.

В твоя свят -

свобода за светлината.

В моя –

сенките се гонят.

Онемява някъде

най-прекрасната поема на света.

Ти ще започнеш, някъде,

ще проплачеш на живота шепота.

А аз ще изгоря,

ще се стопя

ще съм угаснала звезда,

с димна диря в твоето небе.

Крадат Пушкин и Лермонтов от западни библиотеки

Крадат оригинални издания на Пушкин от богати западни библиотеки, а аз съм го пропуснал като новина от миналата година. След началото на войната на Русия срещу Украйна, от 2023 г. насам, са констатирани множество кражби на оригинали на руската литературна класика от „златния“ 19 век – творби на Пушкин, Гогол, Лермонтов, от западни библиотеки. От национални или университетски библиотеки в Тарту - Естония, Варшава, Рига, Вилнюс, Берлин, Мюнхен, Женева, Хелзинки, Лион и Париж са откраднати над 170 първи или редки издания на големите класици на руската литература, чиято стойност е оценявана от експерти, общо на над 2,6 милиона долара.

Схемата е била почти една и съща навсякъде – влизат в библиотеката един или двама читатели и се представят за учени или литературни изследователи и искат да консултират оригинали на някой от посочените класици. Посещават съответната библиотека седмица или десет дни поред, за да приспят бдителността на библиотекарите. В издебнат удобен момент, заменят изкусно оригинала с подготвено предварително много точно факсимилно копие на съответната творба. Точно копие до детайл – такова, че дори експерти се затрудняват от пръв поглед да го идентифицират като фалшификат. И хоп – подмяната е направена. Така само от библиотеката на Университета във Варшава са откраднати 78 оригинали на руски класици.

Най-предпочитани и търсени са разбира се оригинални стари издания на Пушкин, за когото един от най-добрите преводачи на руска класика на френски - Андре Маркович, казва, че в Русия през последните 200 години природните елементи, така нужни за живота, вече не са четири, а пет – петият е Пушкин.

„Европол“ работи по следите на всички случаи от тази широкомащабна „Операция Пушкин“ и до момента са задържани девет заподозрени извършители – всички от грузински произход. Следствията още не са приключили, но ще бъде интересно какво още ще бъде открито и дали ще се стигне до истинските подбудители на тази мрежа от крадци на руски литературни антики. Сигурно е, че геополитиката тук играе важна роля, а грузинците са само черноработниците, финансирани от играчи на по-високо ниво, които могат да осигурят толкова прецизно изработени копия на оригиналите. Впрочем няколко от откраднатите оригинали вече са проследени да се продават на търгове в Москва и Петербург.

Снимки:1.Факсимиле, заменило оригинално издание на Александър Пушкин от 1822 г. в библиотеката на Университета в Варшава. Снимка Войтек Радвански /АФП;

2.Факсимиле на "Борис Годунов", сн. Войтек Радвански/АФП;

3. Библиотека "Дидро" в Лион, Франция, от която са откраднати десет редки издания на Александър Пушкин. Сн.Оливие Филип

Носток, бактерията, в Източните Родопи

Вчера, докато се разхождах по потайните родопски пътеки, по които, съм срещал всякакъв добитък –от мравки до чапли, диви прасета и зубри, попаднах на странни зелено-кафяви лъскави нещица. Земята беше много мокра от проливния дъжд, предния ден и навсякъде беше свежо и блестящо. Първом помислих, че са àкита на някакво животно, но на какво, като не ми приличаха на нищо познато. Погледах ги оттук, па оттам и видях, че са много – по цялата ливада и с различен размер. Ако бяха това, което предполагах, трябва тук да е минало цяло стадо от някакъв вид животно и то с разстройство. Приличаха на малки желирани тортички, едни по-големи, като купичка с малеби, други по-малки – като монета от две евро (щото нали – вече минаваме на евро). Или може би като някакви желирани водорасли, но насред ливадата. Нямаха мирис (е да – наведох се и ги помирисах). ЕИИ (Естествения Интелект на Иво) не можа да намери нищо смислено в мозъчните файлове и се принудих да продължа напред към други потайности и красоти родопски, като преди това ги наснимах за всеки случай.

И днес вече – понеже не мога да търпя разни неизвестни и непознати желета да ми се мотат на пътя, с помощта на всезнаещия чичко Гугъл, установих, че това били колонии от цианобактерии. Представяте ли си! Бактерията носток (Nostoc), била фотосинтезираща прокариотна (без ядро)бактерия, която образува колонии като нишки. И аз съм наблюдавал именно такива колонии от тези едноклетъчни ностокчета. Те улавяли въглеродния двуокис и го превръщали в кислород – като зелените растения – т.е. са полезни за нас земните твари. Даже на тях се дължало, преди някой и друг милиард години, превръщането на безкислородната ни планета в наситена с кислород, което довело да зараждането на живота. Наричали тази бактерия „звездно желе“ и даже „вещерско масло“. Освен СО2, тя улавяла и азота от въздуха.

Но остави това, но в някои азиатски и латиноамерикански страни тези желета от бактерията ги папкали, щото били много хранителни и богати на витамин С. Бактерията имала и противовирусно, противобактериално и противогъбично действие. Впрочем и познатата ни спирулина, която продават на хапчета, спадала също към цианобактериите, макар че, кой знае защо, на всички етикети пише, че била синьо-зелено водорасло.

Ако знаех, вчера, щях да си набера няколко такива „àкита“ да си ги ям на салата по малко и да съм силен и умен

Сексуалното насилие върху деца - проучване на списание "The Lancet"

Авторитетното медицинско седмично списание „The Lancet“, основано преди 202 години, публикува интересно проучване за сексуалното насилие върху деца до 18 години. Изследването обхваща периода от 1990 г до 2023 г. и включва 204 страни, но за много от тях, данните не са налични за целия период. Част от данните са взети от проучвания на СЗО и на УНИЦЕФ, за някои години и страни. Проучването е дело на учени от Университета в Сиатъл, САЩ и е финансирано от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Според проучването 18,9 % от жените и 14,8 % от мъжете по света са били жертва на сексуално насилие преди да навършат 18 години. Това прави почти всяка пета жена и всеки седми мъж на планетата, но данните варират силно според региона и страната.

Особено интересно става когато сложим лупата върху резултатите от Балканите. Тук, при всички страни, без изключение, данните сочат, че случаите на сексуално насилие върху момичета са по-рядко от тези при момчетата до 18 години. Това показват резултатите и за България като процента е съответно 9,7% и 14.0%, което прави почти всяко десето момиче и всяко седмо момче са били жертва на такова насилие у нас. Подобни са данните и за всички наши съседи, вкл.Гърция, Сърбия, Румъния, както и Унгария, Полша, Словакия, РСМ.

Това не знам как може да се обясни, освен като дълбоко вкоренени традиции още от времето на Александър Велики и дори от митичния герой Херкулес, чийто любим - Абдер, както знаем е бил разкъсан от свирепите коне на Диомед и в негова памет бил основан гръцкия град Авдира (Абдера).

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(25)00311-3/fulltext

Да ви разкажа за гугутката

Слушайте сега, да ви разкажа за гугутката. Мда, много банална птица, такава една сивичка и дребна, обаче знаете ли, че тя за пръв път е описана за световната наука по нашите земи. Значи, унгарецът Имре Фривалдски е бил дълги години уредник в Националния музей в Будапеща –от 1822 докъм 1851 г. и много се е интересувал от Румелийската флора и фауна, като тера инкогнита за науката – демек, земите на юг от Стара планина. Той е финансирал и организирал четири научни експедиции по тези географски ширини. Фривалдски, както знаем, пръв е описал силивряка – орфеевото цвете, намерено в Родопите, най-вероятно някъде около Бачковския манастир и точно той му дава латинското име „хаберлея родопензис“ – на името на своя учител ботаника Карл Хаберле.

През 1835-36 година, неговите асистенти обикаляли около Пазарджик и Пловдив и видели за пръв път сивата, приличаща на дребен гълъб, птица. Фривалдски подскача от радост, като му я занесли в Будапеща, защото видял, че това е нов за науката вид, който не се срещал никъде из Европата и поради това даже Линей не го е виждал и описвал. Нарича го Columbia decaocto, а няколко години по-късно един французин, му дава днешното латинско име Streptopelia decaocto. „Декаокто“, на гръцки значи „осемнадесет“. На Фривалдски му разказали древногръцки мит, за скромна прислужница, която работила цяла година при една надута и стисната господарка, която накрая ѝ платила само 18 сребърни пари за целия труд. Прислужницата, недоволна, се оплакала на Боговете и пожелала този факт да стане известен по цялата земя. Тогава Зевс създал гугутката, която постоянно летяла и пеела „дека-окто – дека-окто“. Но това е според митологията и фантазията на Фривалдски, а ние знаем, че гугутката не вика „дека-окто“, а пее „гу-гуууу-гу“с втора удължена сричка и ние като деца се бяхме научили да свирим почти безгрешно тази песен като гугутки, със специално нагласени двете ръце пред устата.

И от средата на 19 век, за има-няма един век гугутката се е разпространила из цяла Европа – чак до Скандинавските страни.

Та, интересни неща са откривали по нашите земи.

Жерка и Старият мост, по който само времето минава

Жерка е една красива, стара българска дума и значи „воденица“. Сега е спомен за село. Спомен, пазен от един вековен, величествен чинар, който стои на пост до полуразрушената джамия. Спомен за улици, за къщи, за огради, спомен за много животи живели в тези призрачни къщи с паднали покриви, стени, счупени прозорци, продънени подове. Старото име на селото е било „Деирмен тепе“, до 1934 г., когато го променят на Жерка. Красиво име, което впрочем е в корена и на известното туристическо село в Балкана, Жеравна.

И макар че от 1986 г. Жерка е заличено от регистъра на селищата, днес някои къщи са учудващо запазени. В някои от тях могат да се видят, дрехи, чували с чепкана вълна, обувки, шишета с надпис „нектар“ и дори един дебел, прашен „Руско-български речник“, отворен на думата „п“. Мръсен, изпокъсан, забравен речник на буквата „п“. В един двор има скелет на автомобил „Вартбург“.

Но Жерка не е съвсем дива и изоставена. Там в момента се строи нова вила. До нея също има друга вила, явно обитаема, с българското знаме отпред в двора.Нищо че селото е заличено и реално би трябвало да се води горски фонд. А тези строежи веднага нарушават идилията и красотата. Няма ток, няма вода. Но пък има гробище. И хубави гледки към Кирково и към Домище и към върховете родопски. А долу под селото е старият мост. По него никой вече не минава. Само времето…

За "Деветте пауници" и един стар сборник с приказки

И аз като вас обичам вълшебните приказки. И като малък и като голям все си ги обичам. И като съм се заровил в разни изследвания и умнотии и ето на какво попадам. Значи, през 1889 г. в Лондон, излиза книгата „Шейсет народни приказки“ (Sixty Folk Tales), на Алберт Вратислав. Тя е с народни приказки на славянските народи. В нея са поместени и пет български приказки. Обаче този сборник се оказва подборка и превод на английски от книгата на Карл Яромир Ербен „Сто славянски народни приказки и повести“ излязла още през 1865 г. в Прага. Сред тези пет български приказки е и „Деветте пауници и златната ябълка“, една чудна вълшебна приказка. Като източник на приказката е цитиран Константин Павлов, без да е уточнено дали е била публикувана някъде или е разказана устно от Павлов. Тази приказка сякаш не се среща много-много в сборниците с български приказки. Има я в „Змей. Змеица. Ламя и хала“ на Вихра Баева и колектив.

Няколко години преди Ербен, през 1853 г., известният езиковед и фолклорист Вук Караджич, помогнал да бъде изваден от забравата българският, като отделен език, чрез своя „Додаток“( „Добавка към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия с особен оглед към българския език“), издава сборник със сръбски приказки. В този сборник е включена и приказката за деветте пауници. През годините след това и до днес, тя има варианти и като босненска, като унгарска, като украинска приказка, а е възможно да има и други варианти, за които не знам. Ще излезе малко като в „Чия е тази песен“, филма на Адела Пеева. Самият Вук Караджич, цитира че въпросната приказка за деветте пауници му е била разказана устно от някой си Груйо Механджич от Сентомаш още в 1829 г. А Сентомаш е градче близо да унгарската граница, населено и с унгарци и със сърби, днес се казва Сърбобран. Трудно е да се определи чий е първообраза назад през вековете на тази приказка. Да не забравяме, че една „Пепеляшка“, например, имала 345 варианта по целия свят – иди че разбери кой е най-старият. Знаем, че има и български вариант – впрочем той е включен в сборника на Ербен и в този на Вратислав. Другите приказки в сборника, освен двете цитирани са: „Дядо Господ“ взета от “Показалецъ“ на Раковски, „Блъгарско гостоприемство“ и „Гадинский язык“.

Абе интересно си е да четеш отколешни приказки, написани на старо възрожденско писмо, с употреба на стари, позабравени слова.

Илюстрация - Petar Meseldžija