вторник, 10 октомври 2017 г.

"Кралският гъделичкар" с премиера в Кърджали

          "Дневникът на кралския гъделичкар"  - книгата и аз, ще ви очакваме в понеделник - 16-ти октомври, от 18 ч., в читалище "Обединение 1913". Ще поговорим за разказите, за някои други истории, около написването или каквото ви дойде наум да питате. Ще бъде забавно и приятно! Книгата ще представи писателят Иван Бунков. Представянето е в рамките на честванията за Деня на Кърджали и се организира от Община Кърджали, РБ "Н.Й.Вапцаров" и издателство "Лексикон".

петък, 6 октомври 2017 г.

Нещо от теб се отдалечава...



Понякога ти се струва, че нещо от теб се отдалечава,

нещо мъничко - не знаеш какво...

Ти го викаш плахо, то се колебае, чуди се,

уж иска да остане, но ти обръща гръб.

Ти не знаеш какво е, но го усещаш - нещо от тебе си тръгва...




събота, 30 септември 2017 г.

Преводачите

          А някога, по старите книги, преводачите ги пишеха на първа страница, непосредствено под името на автора. Чудно!


          Честит ден на преводачите!

четвъртък, 28 септември 2017 г.

"Чистилището" на Златю

          "Открих" Златю Бояджиев. Просто в понеделник отидох в "Чомаковата къща" в Старинен Пловдив и не знам колко време гледах прехласнато картините му разположени по стаите. Знаех - да - че е имал "десничарски" и "левичарски" периоди в творчеството си и лесно  установих кои картини от кой период са. На мен повече ми харесаха "левичарските" картини - щури, абсурдни, бурлескови, многоцветни.

"Суматоха", Златю Бояджиев

          Картините са "чистилището" на един художник, както може би стиховете са "чистилището" на поета.
          Дадох си сметка, че все по-малко неща правим с ръцете си, а все повече - с машини. Дори в изкуството - музиканти, художници, танцьори продължават да работят с ръце (освен с глава) и правят красиви неща, а - парадоксално - писателите - не. Те пишат с... печатарска машина. И с компютри. Посланието го има, но го няма рисунъка на буквите, няма я индивидуалната рисунка на текста. Почеркът.
          Някога на рисуването също са казвали "писане".
          А Златю е уникален. Картините му разказват, дърпат те за дрехите, чоплят ти  сетивата.
          Който има път към Стария Пловдив да иде да го види - ще погледа, ще помечтае, ще се пренесе някъде, където никога не е бил....

сряда, 13 септември 2017 г.

Оверлог-мост

Мостът над язовир "Кърджали" към село Сухово - понякога толкова абстрактен, понякога съвсем истински.

четвъртък, 31 август 2017 г.

Тюленово. Другата България


          Тюленово е море, скали и спокойствие. Друга България? Онази, която не гради огромни комплекси на морето, не завладява плажни ивици, не бетонизира красиви природни кътчета. Тук няма да срещнеш пияни чужденци, които не знаят даже в коя страна са пияни. Това е край, който няма как да не обикнеш, независимо дали идваш за първи, десети или сто и десети път.


          В селото постоянно живеят тридесетина души, но през лятото в скалите има и "пещерняци". В многобройните пещери се настаняват хора, които прекарват по седмица или две в общуване с морето и слънцето. И със себе си. Хора, които се зареждат от общуването с природата, нищо че нямат баня, а "олинклузивът" им са слънцето, морската вода, тишината на скалите. И от време на време китарите.


          Тюленово са рибарите, които си свалят сутрин лодките по релси и ги качват вечер. Тюленово са милите, усмихнати хора, които не бързат за никъде. Гмуркачите, които вадят миди и рапани, или просто съзерцават подводните красоти.


          Тюленово е и "Тюленово арт-фест" с художниците, фотографите, музикантите, поетите и разказвачите на небивалици през август. Също и майсторите на рибена чорба. И хората с блеснал поглед, които просто се радват на всичко, което се случва на  феста.

Китара, акордеон и глас край скалите на Тюленово - част от магията на "Тюленово арт-фест" (снимка Пламена Недялкова)

Всички слушат историите на бай Иван. Фарът също слуша.

          В рибарското селище Кария, където се издига и фара на Шабла, ни чака бай Иван, работил на фара 43 години, Тази среща е от онези, които те карат да се замислиш, че човекът понякога е светулка. Светулка, която показва на другите как трябва да се живее - благо, тихо, скромно, но оставящо диря в душите.
          Останалото е магия, която не може да се изрази с думи.

Бай Иван, стария "пазач" на фара, дал 43 години от своите 96 на тази мигаща магия, построена преди повече от 150 години..

Фарът на Шабла
Тюленово - другата България




понеделник, 28 август 2017 г.

Доплеров ефект


                         Пътуваме към децата си.
                      Зад нас избледняват бавно 
                         като песни,
                           тези, на които сме деца.
                         Обичта ни винаги по-плътна е
                               по посока на движението.