понеделник, 14 ноември 2022 г.
Когато водата се отдръпне и се види стария мост
Водата на язовир Кърджали рядко пада толкова ниско. Та чак дъното около крепостта „Патмос“ и още нататък е съвсем сухо. Има само една тънка нишка през която реката се провира, а останалото е нанос. И точно поради това рядко явление, се откриват и редки гледки. Старият каменен мост се забелязва трудно. Ако си на нивото на язовира откъм село Боровица няма да видиш нищо. Едва-едва се забелязват останките само от най-високата точка по асфалтовия път след село Боровица и то само ако имаш бинокъл.
А ако искаш да се доближиш съвсем до останките, тогава вече трябва да походиш по сухото песъкливо-тинесто дъно на язовира. Ходенето също е трепетно – все пак стъпваш по място, което не е виждало слънце с години наред, камо ли човешки крак да е стъпвал. То е напукано от липсата на вода и с много цветни нюанси. От цветните метали, с които е тровен язовира години наред, откъм Мадан. Красота. Ти вървиш, останките на моста още не се виждат, но ти знаеш че той е някъде там – към отсрещния стръмен бряг. Вдясно от теб се извисява гордото чело на „Патмос“. Снимаш, снимаш. Дъното не е много сухо, но не е и тинесто за да затъваш. Точно като да ходиш спокойно. И ето – вече виждаш останките на моста. Все по-близо.
В книгата на Иван Балкански „Стари мостове в Кърджалийски окръг“ от 1978 г, на този мост има отделено малко повече място. Бил е шестсводест и според автора реката е отнесла три от сводовете. Отнесен е и пътя, който е водел до моста. Сега моста свършва направо в стръмната скала, сякаш никога не е имало път към него, което показва колко се променя пейзажа с годините. Този път е свързвал Ненково и останалите села от района с Ардино и Беломорието и е бил доста използван. Мостът е забележително съоръжение. Сводовете са правени от абсолютно еднакви дялани тесни камъни и над тях втори ред малко наполовина по-къси, пак абсолютно еднакви, леко издадени на 6 см навън еркерно. Прецизна изработка. Надписи не се виждат по тези останки. Според данните на Иван Балкански, височината на сводовете варира между 5,35 до 8,30 метра, което при сегашната гледка означава, че наносът от пясък и почва е най-малко 5 метра и повече дори. Нищо чудно след още няколко години тези останки съвсем да се закрият от нанос и да не се вижда нищо. Съвсем близо на отсрещния бряг откъм Патмос се е намирало село Хаджиевци, от което има само развалини и един обор. Там някъде, до селото е действал и каик за превоз на пътници и товари през реката, особено след като мостът е бил разрушен от водата частично.
А гледката с празния язовир е уникална.
вторник, 11 октомври 2022 г.
Невидими мостове между хората
Човекът с козите върви по моста. Бавно. Спира от време на време и се заглежда във водата. Нахлупил е бяла шапка, бяла като косите му. Исках да кажа като козите му. Но козите стоят в края и не пристъпват по клатещата се между небето и водата „пътека“. Една щипка философия ако поръсим на това място, трябва да кажем, че мостът е отношение. Нещо трето между други две неща. Когато единият бряг се казва „аз“, другия - „ти“, просваш един мост и става „ние“, нали. Съвсем различна е гледката – пейзаж без мост и същият пейзаж с мост. Мостът някак очовечава пейзажа. Има вече разказ между двата бряга. Случка. Любов…
Снимам човека с козите как върви по моста, отдалеч, от пътеката, която се спуска към него. Чак когато доближавам виждам козите и го питам дават ли мляко, за да завържа разговора отнякъде. Дават, вика, дават, правя си и сирене. Купих ги от Куклен. Галя козичките - те са толкова бели и чисти. Голямата има звънче, което съвсем нежно се обажда от време на време. Айде, кажи за красивия, каменен мост, който е бил на това място преди да направят язовирището. Ей там беше и сочи към едни скали на стотина метра от нас. Освен за каменния мост, и за това как бил взривен и какво му се е случило после на бомбаджията, за орнаментите по него, ми разказва и за онкологичното си заболяване, открито преди три години, за изчезналия си в Турция брат (мой набор), от когото няма ни вест, ни кост, вече не знам колко години, за негов приятел, който починал в Кърджали вчера, или оня ден…Говорът му е минорен, спокоен.
Повечето обикновени родопчани са такива – срещнеш го, напълно непознат, и след десет минути вече знаеш половината му живот. Някакви невидими мостове се спускат между хората в този край и неусетно тръгваш по тях, вървиш, вървиш и уж напред вървиш, а се усещаш, че си тръгнал назад, към това което е било или ти се е искало да бъде…
неделя, 2 октомври 2022 г.
Превърнат в мед танц на пчелите
С Яница Радева вървим по жепе-линията. Последните лъчи на мандариновия залез огряват отсрещните стръмни скали, на другия бряг на водата. Мандариновата светлина прави пейзажа по-загадъчен, леко винтидж. Над нас е могъщият връх, с крепостта „Моняк". Скалата преди минутки беше островърха пирамида, сега е като заоблена скална шапка. Гледната точка променя гледката. Променя и хората.
Има нещо детско и мантрично в това да вървиш по железопътна линия когато няма влак. Казвам на Яница, че следващия влак ще е след дванайсет часа и че точно това трасе, в продължение на двайсетина километра към Хасково е много живописно, ако си в самия влак – тунели, водна шир, мостове, красиви скали. Вървим и говорим. Внимавам да не се правя на многознайко. И да не се спъна.
На въжения мост здрачът вече е плъзнал красиво навсякъде, и прави всичко привлекателно загадъчно за снимки. Един-единствен човек, смален, стои съвсем в началото на моста, стои и гледа към нас. По пътя точно споменавах, че напоследък тук са поникнали едни баби, дето предлагат разни дребни неща, и аз не знам какви, заради туристите, които са станали тълпи и тълпи. Този човечец на моста се казва Касим, но това ще го разберем чак накрая, като си тръгваме. Предлага ни да си купим каквото си харесаме. Какво да си харесаме – грозде черно и бяло от неговата асма, сушен липов цвят, чубрица и мед от неговите кошери. Сергията му не вдъхваше много доверие, нямаше вид, но приказката беше по-интересна от стоките му. От Лисиците бил, естествено, и баща му бил от тук. Къщата му изгоряла преди време и за ден-два вика, останахме без зъби с жената. От преживения ужас. После доктор им казвал, по-добре, че с това сте минали, а можеше да ви удари другаде, много по-лошо. Единият му син работел във Франция от 16 години. Построил си къща в с.Пропаст, с 15 стаи, но сега никой не живеел там. Другият му син не бил много добре. Живеел си при тях. Преди две-три години се загубил в планината и три дни го търсили. Полиция, горски и накрая го намерили на километри оттук, чак към Биволяне по баирите. Как е издържал, вика, не знам, а беше зима. Ама вземете си нещо, ако искате. Днес минаха четиристотин души туристи, казва.
Абонамент за:
Публикации (Atom)