2019 г. заедно

Нека да е мирна, честита и вдъхновяваща новата 2019 г.!

Да правим повече неща заедно, и в една посока!

Рисунка: Морган Ишер, Швейцария

Представи си

          Странно е как някои места и минали случки те карат да се връщаш отново и отново към тях и да наслагваш нови усещания и скрита любов, които не си чувствал тогава. Разглеждах мои снимки, отпреди четири години от Лисабон - търсех нещо конкретно. Но покрай търсенето, попаднах на една, на която съм снимал малко кафене в стария квартал Алфама/Мурария. "Café do eléctrico". Нищо и никакво кафене на пръв поглед - с  две изкарани маси на самата улица и покрай тях минават коли и онзи митичен трамвай от линия 28. То затова се и казва така - "eléctrico" на португалски е "трамвай". Но до едната от масите се вижда цветен афиш. На него с големи букви привлича погледа ти надпис - "Imagine". Помня още тогава ми беше направил впечатление този плакат и затова съм го снимал. Освен заглавието, всичко друго е на полски. Въпреки това се разбира, че става дума за филм - на полския режисьор Анджей Якимовски. Малко по малко, стана ясно, че кафенето е свързано с филма и най-вероятно част от него е сниман там - на тези две маси, съвсем до пътя. Но нищо повече не знаехме - нито бяхме чували режисьора.

          И така, от тази загадъчна снимка, преди два дни тръгнах към филма "Представи си". На тези, които като мен са опитвали като влязат във входа, после със затворени очи да изкачат всичките стълби до третия етаж и да стигнат до своя апартамент, филмът ще им хареса. Както и на тези, които "виждат" красотата, или търсят любовта не само с очи. И на тези, които могат да берат череши дори и от акация. "Imagine" е нетрадиционен, загадъчен и поетичен. Поляците го умеят това - загадъчното и поетичното. И съвсем малко тъжен. Или може би не. А кафенето "electrico" е ключово място където се случват най-важните неща.

          Но интересно е и още нещо - покрай филма и моите снимки на кафенето и другите красоти край него, установих, че снимката, която съм използвал за илюстрация на стихотворението "Пасакалия", няколко месеца след връщането ми от Лисабон, е точно тясната уличка, която се катери вдясно от кафенето. Тясна и с павета. Средновековна. Която разскърцва вратите и разтваря прозорците в три-четвърти такт. Е, това ако не е магия, почувствана със сърцето...

Едно такова калинково

          Миналата неделя ми беше едно такова калинково. Може би защото попаднахме на калинково сборище. Хиляди калинки си разхождаха хилядите точки по една ръбеста скала и търсеха къде точно да се паркират за следващите 3-4 месеца. Божа работа ще кажете. Ами да - то всичко е божа работа, ама слушайте и една история за калинките - едни от малкото насекоми, натоварени с любов и симпатии от нас хората.

По тази скала хиляди калинки си разхождаха хилядите точки

          По времето на цар Самуил, някъде пó на запад, в един градец наречен Париж, някакъв калфа го обвинили в убийството на неговия майстор и го осъдили на смърт. Той отричал човечецът, но това не помогнало. Качили го на ешафода и тъкмо да му секат главата, на врата му кацнала калинка. Палачът - няма как да не я види, такава червеничка, я отстранил и а-ха да замахне втори път, тя пак кацнала на същото място. Така няколко пъти. Кралят - и той бил там като главен съдник и зяпач - някой си Робер II, та тоз същият Робер бил силно впечатлен от това калинково упорство и го обявил за божия намеса. Осъденият бил помилван, а истинският убиец бил намерен няколко дни след това. От тази случка, през вековете та до днес, в много европейски страни се е разпространило поверието, че калинките са божи твари и носят щастие. Затова и в много езици има детски песнички и римушки, когато ти кацне калинка на ръката и те са свързани с надеждата за щастие, богатсгво, плодородие. ("калинке-малинке, хвръкни ми, донеси ми златни чехлички", и други ей такива).

          Е - горната история може и да граничи с легендата, но е факт, че калинките не вредят на човека, симпатични са, добродушно заоблени, и дори помагат за реколтата като ядат лошите листни въшки. Сигурно затова в повечето езици името им се върти все около "божи твари". На немски например е "Marienkäfer",  а на английски "ladybird", "ladybug" (в САЩ), или "lady beetle", като във всички случаи връзката е с Дева Мария. На френски пък народното име до преди няколко десетилетия е било "bête à bon Dieu" - т.е. пак със значение "божа животинка". На много славянски езици е същото - "божья коровка" на руски и белоруски, а на хърватски "božje ovčice". Дори на иврит думата за калинка била (аз не знам иврит, но така казват) “parat Moshe rabenu”, което значело "кравата на раби Мойсей".

          А, забравих да ви кажа защо у нас пък калинките се наричат калинки. Ами това название идва от растението калина - защото то има плодове с ярки цветове и кръгли като точки.
          А в някои краища им казват "каца-мара".
          Но е приятно чудо докато се разхождаш из гората да попаднеш на скала, която е калинково сборище.
         Това със сигурност или ще ми донесе златни чехлички, или няма?

"В измерение пето" е вече с клип

          Последната ми песен е вече с клип. Песента е направена спонтанно, с три-четири акорда и без някакви ефекти и допълнителни инструменти - само китара и глас. Снимките за клипа правихме аз и Стефан край язовирите на Арда, а монтажа е дело на моя приятел Емо Русев. А звукът? Звукът записахме в студиото на Ангел Чавдаров в един неделен следобед в присъствието на две чаровни дами, буквалнно за час - час и половина. Е, може да се чува тук-там скърцане, но няма да се явявам на Евровизията, я. Айде приятно ви гледане и слушане!

Скопие-Скулпт!-Скулпт!-Ура!

Скопие - The kitsch city

          Жалко че не можах да ида до Шутка и Топана - "джипси" кварталите на Скопие, възпяти в известната песен на Владко Стефановски - там със сигурност щеше да е по-интересно и по-живо отколкото в центъра на македонската столица.

Снимка за спомен на фона на чисто новата сграда на Министерството на "надворешните работи", т.е. на външните работи, окичена със статуи на носии от цяла Европа

          Да, Тананикам си магичната песен за белия кон, докато вървя из Скопие и се чудя що за странен град е. Бутафорен. Град с чисто нов необароков център, и с около хиляда статуи в един квадратен километър, които така те ошашавят, че ако някой минувач спре за малко на място, започваш да се чудиш дали и той не е статуя. И още - три пиратски кораба през 300 метра в коритото на Вардар, Триумфална арка, соц-жилищни блокове.

Единият от пиратските кораби-ресторанти в руслото на Вардар.

Палата "Борис Сарафов"

       
          Казват че така македонците наваксвали липсващата им доскоро идентичност. Не знам, но е гротескно, тежко, смачкващо цялото това струпване на нови помпозни сгради и неизброимото стадо от бронзови статуи.

Статуи

          Много от  сградите са недовършени - още са в строеж.  Въртиш очи наляво-надясно и си казваш - тук скулпорите би трябвало да са милионери. Може и да са. И целият този кич, с напъни да копира Париж, е построен за 4-5 години, като са похарчени над половин милиард евро. И това на фона на не особено високия стандарт на живот на македонците. Но македонските управници са забравили, че Париж не е построен за един ден, както гласи поговорката. И затова и резултата няма как да не е комичен или по-скоро трагикомичен. А къщата-музей на Майка Тереза, която е символ на скромност и смиреност, всред целия този архитектурен фарс, изглежда наистина не на място.

Музите пред Националната опера и балет

                                   

И една статуя с къса рокличка и червено коланче

Изглед към площад "Македония" с централната статуя на "Воин на кон"

Светите Наум и Климент Охридски

Братята Кирил и Методий

Контрасти виждаш на всяка крачка

Паметника на Гоце Делчев

"Воин на кон" е официалното название на тази статуя, а неофициалното - "Александър Македонски"

Лъвова, лъвове, лъвове - на много места ги има

Паметник на българския цар Самуил. Интересното е, че тук са го написали с "о", а в Охрид го пишеше с"у"

          А Триумфалната арка наистина е смешна - с всичките тези коли около нея, с недовършеният огромен билдинг встрани, с хората, които се карат на пътя - навява всичко друго, но не и триумф на сетивата.
          Впрочем само седмица след завръщането ми от Македония, главният "виновник" за цялата тази безумно скъпа и кичозна "антиквизация" - един бивш премиер министър, избяга в Унгария и сега "се бара" за да бъде съден за корупция и присвояване на средства. C`est la vie.

"Триумфалната арка" захлупена от сгради и коли

          Който иска нека да иде да види центъра на Скопие - аз вече го видях и не смятам да повтарям, освен ако не е с хубава компания и с много пиенье. Виж македонската музика е друго нещо...А Шутка и Топана - е, ще останат за друг път...

Охридски следобед

Нов залез - нов късмет...