"Анабазис", Ксенофонт

Изрових „Анабазис” на Ксенофонт от старите таткови книги. От баща ми ми останаха доста произведения на древногръцки и древноримски автори, с овехтели и изпокъсани корици, както и три много ценни речника – „Старогръцко-български” и два „Латинско-български”.

Та „Анабазис” беше любопитно откритие за мен – оказа се, че това е хроника на драматичните събития, случили се с десетхилядна гръцка, наемна войска, в края на 5-ти - началото на 4-ти век пр.н.е.. Тя била наета от Кир – брат на персийския цар Артаксеркс II, за да му помогне да се докопа до престола на брат си. По това време Персия е най-голямата империя в света – простираща се от Индия на изток, до Черноморското крайбрежие на запад и Египет и Етиопия на юг. Още при първата голяма битка обаче Кир бил убит и гръцките наемници започнали да се изтеглят бавно през вражеската земя – първо на изток – към днешен Ирак (Вавилон), а после на северозапад, срещу течението на Ефрат към Черно море.

Карта на Персия в 490 пр.н.е. и пътя на "10-те хиляди" на Ксенофонт

Разказът за всички перипетии е лапидарен, но все пак Ксенофонт дава някои подробности за местата, за бита и културата на населението в земите, през които минават. Казват, че той е първият автор, който описва събитията като жив участник в тях –макар описанието да се води от трето лице – типичен за онова време прийом.

Описва племената, през чиито земи минават и с които се срещат, трудностите, почти ежедневните битки с местното население. Читателят узнава много важни неща за човешките взаимоотношения – а най-важното е това, че те – тези човешки взаимоотношения не са мръднали за тези 2400 години (какво са всъщност 2400 години!). Свидетели сме на същата жажда за пари и богатство, за власт  и слава, и същите методи за постигането им – подлост, подлизурство, използване на военна сила, измама…

Много важен извод за четящия е, че силата на една войска, респективно на една голяма общност е в единението ѝ, в реда и дисциплината. Пълководецът Ксенофонт описва много случки, когато малки или по-големи отряди се отделят от войската и лесно биват избити от неприятеля в последствие.

Друго което впечатлява – през целия поход се демонстрира до голяма степен демократичен метод за вземане на решения – за съдбоносните въпроси пълководците се допитват до лохарите (стотниците) и дори до войниците, които гласуват с вдигане на ръка при съгласие.

В книгата има цели страници с речите на Ксенофонт или на други приятелски или вражески водачи. Тези речи учудват с прямотата си и сочния, поетично-архаичен език, с привеждането на доводи  и примери в подкрепа на казаното от оратора.

Всичко това кара читателя, когато чете „Анабазис”,  да се замисля за нещата от живота преди 2400 години и сега, да прави непрекъснати паралели, сравнения и интересни изводи от днешна гледна точка.

Изданието е на „Българска книга” от 1942 г и е в превод на Милко Мирчев. 

И си мисля - ето вече 73 години, нашите издатели в битка за тиражи и "бестселъри", не обръщат внимание на подобни антични шедьоври, които определено заслужават преиздаване.