Дракон (Драко)

       Древните гърци са първите, които правят опити в трудното начинание наречено самоуправление. В техните полиси, или градове-държави, живеела всякаква паплач - разнородна маса хора, свободна да ходи където ѝ хрумне и да прави каквото си иска. През VІІ век пр.н.е., Атина се управлявала от архонти, някои от които се оказали забележителни мъже и политици. По това време атиняните, дали от скука, или от влечение към експеримента, решили да пристъпят към преобразувания като дадат на всеки свободен гражданин право на глас в управлението на града. Също като днешните граждански права, но това се случва преди 27 века, както вече сте ги сметнали, сигурно. Та през 621 г пр.н.е., атиняните натоварили тогавашния архонт - Дракон, да скалъпи нещо като законник, който да изравни бедните и богатите пред закона. И Дракон запретнал ръкави, но за зла беда той, също като много от съвременните ни политици, слабо познавал реалния живот. Когато законникът му бил вече готов - това бил първият писан кодекс достигнал като информация до наши дни, на атиняните им настръхнали косите от „драконовските закони”. Защото се оказало, че въжетата, а и дърветата в целия район нямало да стигнат за обесването на всички престъпници. А престъпник бил и този, който открадне една ябълка, и този, който убие човек. Малко деяния не са се наказвали със смърт, като например опитът за изменение на самите закони се е наказвал само с лишаване от граждански права.

Изображение на Дракон в библиотеката на Върховния съд на САЩ.

       Хубавото на тези закони било това, че те давали право на държавата да извършва наказанията като забранявали родовите и лични отмъщения, както било практикувано дотогава. Един оратор от ІІ век пр.н.е. – Демадес, казал за драконовия кодекс, че е писан не с мастило, а с кръв. Оттогава останал,  та чак до днес, смразяващия термин „драконовски (драконови) мерки”, или „драконови закони”. Скоро атиняните поправили грешката си, като намерили един мъдър човек на име Солон, който да направи нови по-разумни закони. За да защити бедните от произволите на съдиите, той въвел висш, народен съд от 30 души, който да е като арбитър за недоволните от присъдите си. Това било нещо като наскоро въведения и у нас ”обудис”...,”о будиман”...,”о, бъди с мен”..., абе този, бе - народния защитник, с онова смешното име.
       А горкият Дракон, ще попитате, какво ли е станало с него? Ами нищо особено – емигрирал от Атина към друг град – Егина, и там, по време на едно театрално представление, тълпата го затрупала с шапки, туники и други дрехи, както традиционно се правело в знак на голяма почит към някого. И човекът умрял от задушаване. Красиво, нали – харесваш някого и от голяма любов го затрупваш с балтони, фанели, потници и сутиени. Днес ако харесваме някого обикновено гледаме да го разсъблечем или да остане с колкото може по-малко дрехи, а тогава е било явно обратно.
       Както се казва : „о, времена, о, нрави.”