Лимърици с родопски терлици

Лимърикът е английска поетична форма от пет стиха и задължително в рима по схемата -  аабба. Тази поезия била особено на мода през 19 век сред простолюдието и уличните хайлази. Явно за разтоварване и за забавление, лимърици се изкушавали да пишат и много “сериозни” писатели като Ръдиърд Киплинг, Луис Карол, Айзък Азимов. Отличителни черти на лимърика са сбитият език, хумора и еротиката, преливаща в пикантни нотки. Толкова пикантни, че дори се говори за три вида лимърици – такива, които стават за ушите на изискани дами, такива, които можеш да рецитираш пред енорийския свещеник и третия вид са истинските. И още нещо задължително – петия ред трябва да съдържа неочакван край. Колкото по-неочакван – толкова по-добре. Та ако се спазва всичко това, лимърици се пишат лесно. Всеки може да опита и казано на ухо това е много подходяща форма да поздравиш някого за празници като “Трифон Зарезан, “втори февруари", “щастлив развод” или излизане в пенсия.

Ето как могат да звучат лимъриците, ако им сложим нашенски терлици.

х х х

В петък на Пазара на производители,

се събрала тълпа от зрители –

трима дипломати

дошли за домати,

но им пробутали части за изтребители.

х х х

В долната махала на Горна Чинка

живеела запазена стринка.

Тя често точела баница

за любовника си зад граница.

А вчера я тръшнал ишиас със настинка.

х х х

Млад поп от хасковско село

решил да доближи Бога по-смело –

уж насън Света Ана

му заръчала да засее марихуана -

в сряда има призовка за дело.

х х х

Изискана дама с червен панталон,

изкачила ентусиазирано Перперикон.

Не се знае преди това какво била яла,

но я напънала нужда в “Тронната зала”.

За беда някой я снимал с “Канон”.

х х х

Ерген от село Жълтуша

си тананикал Лепа Брена под душа.

Казал си: “Ех, тази дама,

ако ме чакаше на дивана...

щях да й дам два картофа и круша”!

х х х

Машинист на “Сименс”- мотриса

бързал за среща с актриса,

но преди гара Мост,

объркал някакъв лост -

сега дерето е разкрасено с мотриса.