събота, 14 февруари 2015 г.

Вино и сърчица


         Днешните ученици сигурно ще умрат от смях като разберат, че навремето излизаше вестник „Трезвеност”. Имаше и „ергенски данък”. Не знам този данък дали повлия на раждаемостта или на любовта между хората, но вестничето със сигурност на нищо не повлия. Една година и аз бях абониран за него, или може би  бъркам – целия ни клас е бил с общ абонамент – бяха ни задължили като примерни пионерчета да го четем. Вестничето изобилстваше с наивни и все пак забавни карикатури на пияници с големи носове, поставени все в орезиляващи ситуации. Трезвеници не станахме, но се научихме, че всяко нещо трябва да се консумира умерено. Всъщност, някои от нас така и не разбраха какво се разбира под „умерено”. Може би скоро трябва да се въведе и световен ден на умереността. Но вече като по-големи ученици, често опитвахме от това или онова питие, пафкахме тези или онези цигари. Имах си един стъклен буркан и в него скришом си държах колекцията от маркови цигари – „Пал-Мал, „Кент”, „Малборо” по една-две бройки. Бяхме сплотена „бандичка” - някой купуваше пакет вносни цигари с пари задигнати от родителското тяло, после се качвахме на покрива на „зеления”, 51-ви блок, край сирените и пушехме опиянени от могъществото на младостта, от красивата гледка и от сладостта да правим забранени неща.
        В онези години „Трифон Зарезан” беше една от автобусните спирки преди „Златни пясъци” и аз си я спомням много добре защото имаше огромна декоративна бъклица и също толкова голяма бъчва. Но „Трифон Зарезан” беше и голям лозарски празник и се празнуваше на 14-ти февруари. Един от хубавите, усмихнати български празници, в който се отдава почит на лозята и виното – тази божествена напитка, спомената и в Библията. Сега църковния празник „Св.Трифон” е на 1-ви, а на 14-ти не знам какво остана, честно казано трудно се оправям с нашите църковни празници и с логиката им. Кой празник е по Григориански, кой по Юлиански, а кой по Новоюлиански календар – това в много случаи ми е трудно за асимилиране.
        Разделителната “Линия на водката” дето казват, че деляла пиещата вино Южна Европа от обичащата водка Северна част, сякаш за нас не важи. Ние пием и вино, и водка, и бира, но нито едно от тях не пием с количества и култура като хората. Нито пием водка като поляци и руснаци, нито пък имаме култура на виното като французи или италианци. Аз водка не пия от 1991 г, откакто се напивахме (няколко пъти) с моите полски съквартиранти в Тулуза с водка и пеехме „Марсилезата” при открити прозорци. Тогава Мачек и Томаш – така се казваха съквартирантите ми, за пръв път ми показаха нагледно какво е „линията на водката”. Те вино не пиеха, но всяка ваканция се натоварваха с празни куфари на автобуса за Полша и се връщаха с куфари пълни с бутилки „Житная”, „Зубровка” и не знам какви още. Правехме юнашки купони с пиене и пеене. По някое време идваше полиция и ни казваше да спрем да пеем, ама не помня защо - дали защото сме пеели фалшиво, или защото било вече 3 ч сутринта и сме пречели на хората да правят не знам какво. А и не съм сигурен, дали пеехме „Марсилезата” или руски военни песни от Втората Световна. Та оттогава водка не пия, но именно във Франция придобих някаква култура, някакво уважение към виното като към най-старата и божествена напитка. След години, при първата ми командировка по лозята и винарните на Бордо откривах с удивление, че французите имат лозаро-винарски кооперативи. Това, което ние с погнуса и с хъс ликвидирахме за броени години – кооперативите де, там си го имаха някъде от началото на двайсти век и продължаваше да действа. Хората ми показваха на огромна цветна карта всички лозарски масиви на кооператива, със сортовете, възрастта на лозята, хектарите. Учудих се, че имат и лозя на възраст 100 и повече години. Там лозята и най-вече виното са институция. При нас виното е „пиячка”. В онези страни никой не прави домашно вино, защото няма нужните инсталации, знания и хигиена на производство и каквото и да прави не би могъл да направи по-добро вино от това на винарските изби. У нас всеки е професор по енология и с два-три пластмасови бидона в мазето и с малко магийки си мисли, че е направил амброзия. Някои може и да успяват, но те са пренебрежително малко.
        Лозята около Сент-Емилион, на които ни заведоха тъкмо бяха включени в списъка на Юнеско като световно културно наследство - там, на чаша вино, ни обясняваха, че всички вина, носещи славата на Франция са асамблажни – не са от един сорт, а са точно дозирана комбинация от няколко сорта, която определят само експертите енолози, според реколтата и годината. Виното от Бордо например е комбинация винаги от три сорта – мерло, каберне фран и каберне совиньон. Впрочем, по онези места ако те видят да предлагаш вино в пластмасови бутилки сигурно ще те замерват с камъни.
        Е, да – но нямат „Трифон Зарезан” – всенароден ден на лозаря и винаря. Трябва да добавим – и на добрия пияч на вино. Стар празник – от време оно и добър повод да се веселим, да зарежем ритуално лозичка и да си кажем някои истини. Защото нали когато има вино, се казват истините. И сега тук идва ред да споменем нещо и за другия празник – на влюбените. Моята кума – известната преводачка от английски Светлана Комогорова-Комата, ми разказа случка, която онагледява много добре отношението на много хора към двата празника: сяда млада, явно влюбена, двойка в заведение на 14-ти февруари и момчето избира хубаво вино. Тъкмо сервитьора се отдалечава, когато момичето плахо се обажда: „Ама, мило – само вино ли - нали все пак днес има и друг празник – на влюбените. Момчето реагира светкавично и подвиква на сервитьора: „ъ-ъ-ъ, и порция сърчица, ако обичате”.

        Та всички, които почитат този голям празник - 14-ти февруари - нека не забравят да добавят и порция сърчица към виното – при всички случаи на доброто вино приляга добро мезе. И пийте сърцато.

Няма коментари:

Публикуване на коментар