Мартенски работи (фейлетон)

Стоях си на спирката на автобус 13 и наблюдавах хората. И изведнъж... Точно така стават страшните и неочаквани неща – обикновено на автобусната спирка и все изведнъж. Та изведнъж, какво мислите установих? Че на хората носовете им растат до края на живота. Да – загледайте се в луничавите носове на десет тийнейджъри и после на десет пенсионери и ще видите, че на тези последните, носовете са два пъти по-големи от колкото на младоците. Направо камби, с извинение. Или може би, това е щото бях поизнервен от чакането? Едва ли. Вярно, че този март какво ли не ни полази – то не беше Баба Марта, че грипна епидемия, че земетресения, наводнения, а сега и мисия на МВФ дори. Но към всичко това се прибавят и приготовленията за абитуриентския бал. На дъщерята. Мда - може да ви се струва, че бързо е пораснала, ама те са така днешните млади – растат като марулки напролет. Ле-леееей, ама само ако ви кажа, че като чуя за абитуриентски бал (да му опустее и думата – сигурно е някаква я латинска, я византийска, такава завъртяна) и направо се изпотявам и ми се появяват гъбички между пръстите на краката. Честно. А пък жената – женска му работа – като го чуе  и веднага почва да чете „Грижи за бебето и детето” на д-р Спок. Аз й викам, дай сега да уточним още веднъж броя на гостите, които ще каним в къщи, и на тези, които ще заведем в ресторанта, а тя ми вика слушай, слушай колко гениално го е казал доктор Спок „че отглеждането на децата е дълго и тежко занимание, а родителите са също така човешки същества, както и бебетата”. "Колко вълнуващо и правдиво" - изхлипа тя... Но все пак успяхме да уточним, че в къщи ще дойдат 43 души, а в ресторанта само 20. Въртяхме, сукахме и все 43, и ни човек по-малко. То, баща ми са пет деца в семейството, майка ми четири, а тъщата шест и тъста, слава Богу, само три. И като се почнат едни братовчеди, стринки, лели, чичовци – не става и не става по-малко. Това е - 43 на 20. Добре, айде криво ляво ще ги посрещнем, но това не е нищо. Защото още не сме избрали тоалетите за самия бал. От 3 месеца гледаме модни списания, обикаляме из интернет-сайтове за тоалети, но още не можем нищичко да изберем. Т.е. ние избираме, ама кви са тия цени, бе брате. Тия хора дето шият, не са ли имали абитуриенти. А пък евтиното нашата не го харесва. Няма, вика, да се обличам като астроложка. Пък аз не съм забелязал астроложките лошо да се обличат, че те много добре си се обличат, особено тези дето са лични астроложки на политици. По едно време харесахме един – и хем марков - на известната фирма „Кльощавата сьомга”, но пък той бил само за абитуриентки с псориазис и такива, които ядат чесън единствено в събота вечерта. Виж, добре поне, че златния пръстен сме го избрали. И обеците (със слончета). Те ще са от бабите и дядовците. Така е сега, а не като едно време – помня на моя бал баба ми ми подари изтривалка за баня, а дядо - слипове - да съм бъдел вече като истински мъж.
А жена ми само кърши и кърши пръсти, и мрънка "детето какво ще облече, ще остане голо". И пак като зачете оня простак Спок – „през последните месеци от бременността гръдните зърна да се масажират редовно, за да загрубеят. Или съпругът може да го прави с уста”. Ма ти, викам й ядосан, като финландски моряк останал два месеца без водка, съвсем си откачила. Ще ти спра сериалите. Все пак дъщеря ни не чака дете, а ще има абитуриентски бал, дявол да го вземе? Ох, вика тя...ние сме бетер сериал. И ме поглежда като примадона, която току-що е изпяла арията на Мадам Бътерфлай фалшиво. Абе вие, казвам, надушващ вече нещо сърцераздирателно, да не криете нещо от мен? А жената – не, не, просто съм притеснена от датата, нали, и тоалета, де...Ама като я натиснах в ъгъла, но не в този смисъл, който влагат тийнейджърите (все пак сме женени от 21 години), и тя хъка-мъка, изплю камъчето – че цикълът на дъщерята малко се бавел, ама то и друг път така, нали, имал закъснение, но този път се забавил като влак от афганистанското бедеже. Е, че колко ще се забави един влак от афганистанското бедеже, репликирах аз, пресилено обнадежден – да се забави, да се забави, викам, 15 дни. Скоро ще дойде, къде ще иде – пуф-паф и ще дойде, опитах да се пошегувам...А жената клати тъжно глава и мърмори, че обикновено след седем месеца закъснение, идва нещо друго, а не пуф-паф. Аз само успях да седна на фотьойла зад мен, ококорен като митничар, на когото са подали плик не с пари, а с картичка с цитати от Евангелието. Значи седем месеца? Седем месеца я, повтаря и тя. Гинеколожката, с която жената се запознала на една киноложка изложба, щото тя била запалена киноложка, макар и гинеколожка, та тя викала била, че честито, защото термина се падал по 24 май. А това е точно на абитуриентския бал... Ама, той, доктор Спок казва, че родителите на бременната трябвало много да я разбират...

Аз ще я разбера, ама дали онези 43 души дето ще дойдат в къщи и онези 20 дето каним в ресторанта ще я разберат и те... Ей това ми е чудно...Пък и за роклята изборът ще стане още по-труден...

Абе кофти месец си е март и това си е. Веднъж да дойде април...Тогава и природата, и всичко живо, така те мами, мами...