Тост за българския език

Дойде ли месец май и особено наближи ли 24-ти, се започват едни тюхкания и вайкания, колко хубав ни бил езикът, а сега на какво дередже сме го докарали – един вид душа бере. Затова искам да вдигна своеобразен тост, „по грузински”, за българския език.

Когато „под десницата” на Екатерина ІІ през 1787 и през 1789 г, в Санкт Петербург излизат "Сравнителни речници на всички езици и наречия", в него българският го няма. Дали защото отговарящият за европейските езици в този труд - немецът Бакмайстер –  библиотекар в руския двор, бил сметнал, че българите са вече претопени в Османската империя. Или защото през 1774 г шведът  Йохан Тунман обявил, че българите са всъщност татари. А може би защото Русия ни имала зъб, че е приела литургичния си език именно от българите, език, който не бил носител на древна цивилизация и култура като гръцката или римската. Каква е точно причината, не знаем. Факт е обаче, че в тези речници са включени общо двеста езика и наречия и измежду тях, такива като суздалски, цигански, 11 диалекта на татарския, както и езици от Кокосовите и дори от Сандвичевите острови. Забележете – това става в края на ХVІІІ век – векът на Просвещението и без да се прави огромна трагедия от това, трябва да приемем, че е доста показателно, че в този същият век не само България не съществува като отделна държава, но и българският език е непознат на Европа, сиреч и на света.

И трябва да минат още 30 и повече години за да се появи един сърбин и да „светне” учената Европа. Този сърбин се казва Вук Караджич. Точно преди 193 години – през 1822 г известният фолклорист и лингвист издава – не другаде, а във Виена - „Добавка към Санктпетербургските сравнителни речници на  всички  езици и наречия с особен оглед  към българския език”. В тази "Добавка" Караджич не само добавя българските съответствия на думите от „речниците” на Екатерина, но дава и откъси от евангелието на български и сръбски за сравнение, както и 27 наши народни песни. Така, преди 193 години нашият език „възкръсва” отново за европейската лингвистика и култура. Тук отварям скоба - има един много хубав едноименен сръбски филм за Вук Караджич в 16 серии, който си струва да се гледа. В него главната роля се играе от големия актьор Мики Манойлович. Не вярвам този филм да го видим по някоя наша телевизия, защото в него няма кахърни ханъми, които се надпреварват да леят сълзи и да забременяват. Затварям скобата.

"Земля азбукы" - рисунка - И.Гео, според устав от Добрейшово евангелие

Вярно - българският, като последният „непознат” за лингвистиката и културата в Европа език и днес има още какво да наваксва по отношение на международен престиж, сравнен с другите славянски и балкански езици. През „тъмните” векове ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ нашият книжовен език е хербаризиран. Няма (почти) книжнина, няма печатници, няма грамотни носители на езика, които да го развиват и обогатяват. Чуждите пътешественици, минавали през териториите на днешна България през тези векове споменават в своите пътеписи, че населението говори някакъв славянски език, или го определят като диалект на сръбския.

Но идва ХІХ век и българският език се възражда с пълна сила. Затова на мен много ми харесва да го оприлича на силивряка. Нали точно цветето силивряк (Haberlea rodopensis), наричано от народа и „шап”, казват, имало способността да възкръсва – т.е. да се съживява след продължително хербаризиране – до 33 месеца - и да цъфти отново. Точно така е възкръснал и нашият книжовен език. Тръгнал като писменост от ІХ век, минал през „златен век” и катастрофи, днес езикът и азбуката ни са съвсем модерни и изчистени. Вярно, международният престиж на езика и политическият и икономическият престиж на страната ни са скачени съдове. Не може да има език с престиж, една държава, която е в криза от 25 години. Да, упояваме се да повтаряме, че с влизането ни в Европейския съюз, българският е станал един от 23-те официални езици на съюза, а кирилицата - третата азбука на съюза, наред с латиницата и гръцката. Иска ми се да кажа, че има по-забележима промяна от тази, че на немските вафли, или гръцки бисквити в магазините ни, съдържанието се изписва вече и на български. Но ми е трудно да го кажа?

Със сигурност, обаче, езикът ни днес живее, развива се, обогатява се, както никога досега. Е, ние като негови носители, имаме и слаби места – едно такова е , че много лесно приемаме чуждите заемки, докато нашите съседи предпочитат калките – казано по-просто – предпочитат да си превеждат чуждиците. Например, ако вземем думата „компютър” – на Балканите ние сме единствени, които сме възприели директната заемка от английски. Румънците му казват „калкулатор”, сърбите и хърватите съответно - „рачунар” и „рачунало”. Гърците, които най си бдят за чистотата на езика му казват „електроникос ипологистес”, в турския думата е „билгисаяр”, а дори и македонците, които са царе по измислянето на смешни, но пък само техни си думи, му казват „сметач”. Другото ни слабо място е, че си падаме много по чуждите надписи – така си мислим, че бързо и лесно се „европеизираме”. Много лесно и бързо, особено в пограничните селища, лепнахме надписи на турски и гръцки, а по морето на руски, немски и английски. Но и това не е „болка за умирачка” – на много места могат да се видят надписи на „чист” български, от които да те напуши смях или да те хване срам от простотия и невежество.

Интересно би било да се съберат и мненията на „другите” за езика ни. Защо българските турци в Кипър, в кафенетата на Никозия, говорят на български помежду си, или защо много французи и американци се опияняват от мелодиката на българския и имат желание да го научат, или защо българите в Молдова или Чикаго не се интересуват дали езикът е болен или здрав, а просто го говорят...и го обичат.

Затова - да вдигнем тост за тези, които не ронят крокодилски сълзи, че езикът ни бил нефелен, а просто го обичат и пазят. Нашият език - силивряк - си има неподозирана виталност и сила, и едва ли някой може цялостно да обхване всичко, което действително се случва с това толкова живо, жилаво, изплъзващо се, трептящо, неуловимо и красиво нещо наречено български език.

(Статията е публикувана през 2012 г във в."Нов живот")