Сред циганите в България

      Май 1913 г. Англичанинът Робърт Скот Макфий, бизнесмен от захарния бизнес и изследовател на циганския бит и култура (които днес наричаме ромски), пристига в България. Той остава четири седмици ограничавайки се най-вече в района на Варна, а последната седмица, предрешен като циганин пътува от Варна за Русчук, заедно с цигани-гребенари.
      През 1916 г. бележките и впечатленията на Макфий от посещението му в България излизат в книга със заглавие "With Gypsies in Bulgaria". Едва през 2007 г. тази книга под заглавието "Сред циганите в България" излиза у нас почти незабелязано, отпечатана от УИ "Св.Климент Охридски".
      Във въведението, писано от проф.Ашплант разбираме, че във Великобритания през 1888 г. било основано "Общество за цигански знания" (Gypsy Lore Society), което издава и свое списание (Journal of the Gypsy Lore Society). През 1907 г. Робърт Макфий се запознава с изследователи, които са ентусиазирани да възстановят дейността на това Общество и списанието, временно прекъснати от няколко години. От тази дата нататък - през следващите години  Макфий постепенно става един от водещите авторитети в Англия по въпросите на ромите и ромския език и култура - той записва песни, фолклорни предания, диалекти от различни цигански групи из Англия.
      В цялата му книга тази симпатия към циганите е ясно изразена и обяснима, както е обяснима и симпатията към турците и мохамеданите - типична за английското общество през целия XIX век, че и до днес. Но наред с доброжелателността към тези групи, той трудно прикрива и неприязънта си към българите. Макфий смята, че в България: "всяка раса мрази всички останали, и никоя група - навярно с изключение на турците - не може да се счита за способна да управлява другите"

Робърт Скот Макфий (първият отляво) с приятели джипсолози, 

имитиращи катунски живот

      Книгата е кратка и като цяло през този период на близо месец, не описва кой знае колко интересни или драматични събития. За автора най-интересен град е Разград, понеже пристига там по време на панаира, а освен това го водят и на турска баня - хамам. Особено място Макфий отделя за обрисуването на образа на своя спътник - Тури, на описанието на неговата кожа и на младото му, красиво тяло, когато са голи в банята, откъдето става ясно какви са наклонностите му. Интересно е описана и друга личност - фалшификатора на монети Милано Николов, който с голяма сръчност отливал от половин наполеон и един франк, монета от цял наполеон.
      Като цяло книгата не блести с голям принос към "джипсологията". Тя е просто един обикновен документален щрих към миналото на България - дори банален на места. Това, което впечатлява, уникалното е по-скоро факта, че толкова отдавна - в края на 19 - началото на 20 в., когато ние едва сме прохождали като държава, на други места по света цели групи от хора са се интересували научно от живота, културата и фолклора на циганите. Събирали са се, обсъждали са интересни факти, издавали са списание, изучавали са езика и са си правели живота смислен по своему.
      У нас този приятелски подход в изучаването на циганската култура - днес, повече от 100 години след описаното в книгата, едва прохожда. Вярно е, че циганите  и събитията свързани с тях пълнят вестникарските колонки само за да скандализират и да събудят омраза.  Едва преди десетина - дванадесет години излезе първата "Антология на ромската поезия". Впрочем това "Общество за цигански знания", което споменах в началото съществува и до днес - централата му е преместена в САЩ, а Председател на Обществото е ученият от БАН - Елена Марушиакова, която прави интересни изследвания върху живота на някои цигански групи у нас.