"Гръцко кафе" сред мойрите

От първите страници на романа „Гръцко кафе” на Катерина Хапсали бях на път да се зарадвам на дързостта на авторката да навлезе в тематиката на плашещия и непознат балкански исторически тюрлюгювеч. Да обговори онази "разделена неразделимост на историческия опит" според Милена Кирова.  „Гърците са големи турци...” или: „гърците са турци, които се правят на италиянци” и прочие кратки и закачливи фрази. Но радостта ми беше кратка. После започнах да затъвам все повече в лабиринта на митове, легенди, родова история, от които нямаше излизане жив. Трудно ми беше да следвам многобройните истории за прапрабаби и дядовци, да запомням имена и подробности. В края на романа си дадох сметка, че тези истории са всъщност основното ядро на книгата – връщането назад в паметта на рода по майчина или бащина линия и т.н. по разклоненията.

Как сме зажаднели някой да ни представи нестандартно тази наша балканска "разделена неразделимост"

Признавам си, в края вече прескачах някои описания. Съвременната линия – за овдовялата българка, останала без своето „гръцко момче” не ми беше много интересна. Тя ми беше леко „сериалеста”. Като цяло авторката се стреми умишлено да пише в журналистически стил – стегнато, с кратки изречения и въпреки това емоционално, което се харесва на широката аудитория. Романът е четивен – върви леко, но все пак на моменти омръзва, освен ако не си падате по повествование тип „кой за кого се оженил, и кога овдовял” и всичко това отнесено към три-четири поколения назад. Но има и разкошни странички.

„В деня, в който трябвало да умре, Полихронис Георгиу Салис станал рано.

-         Ето го! – сръчкала мойрата Лахезиса двете си дремещи сестри.

-         Кой? – сънено попитала Клото, най-обичаната от трите.

Най-обичана, защото именно тя от богините на Съдбата почвала да преде нишката на живота. Измежду пръстите на Клото изригвал всеки бебешки вик, без нейното магично вретено животът отказвал да почне.

-         Дългокосия грък! – отвърнала Лахезиса и запристъпвала от крак на крак, във възбудата си катурнала няколко чаши снощна амброзия. Отскоро един братовчед, Дионис ги учел как да я ферментират.

В олимпийското разделение на труда Лахезиса навивала нишката, изпредена от сестра й Клото. В тази нишка, в нейните тънки и дебели участъци, в нейните възли . защото Лахезиса често била доста разсеяна – се побирала неравната човешка съдба.”

Като за дебютен, романът е добър, интелигентно написан, но ми се искаше да има повече дълбочина, магизъм, да оставя повече място за учудването на читателя.


* "Гръцко кафе", Катерина Хапсали, изд."Колибри", 2015