Крилото

            Неговите приятелки му помагали. Те приготвяли картонените кутии и другите леки материали, режели каквото трябвало, държали където имало нужда. А той, юнакът, който искал да лети, след много блъскане, скрепване и правене-струване, най-после стъкмил крилото. То било едно много голямо, дълго и широко крило, с правоъгълно сечение, подобно на двойните крила на едновремешните авиони и по средата - със съоръжение за намърдване на човека. По форма, било леко извито като аборигенски бумеранг, но това ви го казвам само на вас, защото по онези места никой не знаел какво е това бумеранг. Естествено, веднага се преминало към изпитването му, че сърце юнашко не трае, но преди това, си направили обща снимка, за всеки случай.

            Започнали с една архаична камионетка, останала от текезесарските години – юнакът се качвал на каросерията с крилото, засилвали се по един пуст път, с най-високата възможна, за пътя и за машината, скорост, и оттам се оставял на прегръдките на вятъра. Неговите приятелки, разбира се, били там, а също и няколко деца и кучета - както се полагало при подобни явления. Имал няколко неуспешни опита първия ден и крилото даже леко било повредено. На втория ден, той бил още по-мераклия - от 7 сутринта започнал да го поправя, и след като приключил, яхнал пак камионетката по стръмните пътища. Късметът му го сграбчил чак към единадесет, когато се явил вятър и се въздигнал постепенно и неочаквано, чак до височина, колкото пет-шест триетажни къщи. Ято тъмни птици незнайно откъде се появило, порисувало с гракания по небесния лазур и уплашено хлътнало покрай странното съоръжение.             

            Новоизлюпеният Икар го избила отвътре някаква щастлива премала, та се провикнал с разцъфнало гърло “ииюхуууу”. Голяма радост изпълнила въздуха и почти веднага оросила и земята. Камионетката бибиткала, приятелките му викали и се прегръщали, а децата и кучетата реагирали според техните си естетически разбирания за радост. Цялата еуфория траяла доста дълго, но в един момент – долу, на пътя, разбрали, че не могат повече да следват крилото – толкова бързо се понесло то във висините, подето от някаква закачлива умисъл на вятъра. Юнакът преминал над обширна площ с буйна растителност, като се чудел, колко непознато красиво може да изглежда всичко познато, гледано отгоре и бил леко главозамаян от усещането. Крилото се мятало по въздуха, досущ платноходка от стиропор, пусната в езеро – т.е. неуправляемо – ту слизало ниско долу, почти до върховете на храсти и дървета, ту се издигало нагоре, кривяло наляво-надясно, но летяло и летяло. Всичко било първично, тихо и истинско.

            Юнакът летял така ден, два, три... Кръжал над села, над махали с по три-четири стари къщи от граден камък, каквито били повечето от старите къщи по този край, прелитал над върхове и рекички, подплашвал отгоре стада с овце, кравите мучели философски, а пуйките го гълчали като сърдити клюкарки, че им развалял рахата. Съзирал и самотните фигури на магарета, които изглеждали странно безкраки отгоре. Те гледали с недоумение към небето и се чудели какъв е смисълът на джунджурията, която се носела над тях. Прелитайки над една джамия, той усетил да го промушва от високоговорителя гласът на мюезина, но не разбрал дали този глас носел благословия, или проклятие. Погледът отгоре го карал да усеща някакво божествено надмощие, сякаш се чувствал нещо повече от хората, животните, растенията под себе си. На третия ден, обаче, бил явно попритеснен – вятърът не стихвал и той продължавал да се носи като небесен “летящ холандец”, без да може да се приземи. Душата му се преситила на пейзажи, на гледки, на красоти и на летяща поезия. В един момент си дал сметка, че има проблем и той е в това, че няма храна, вода, и не може да ходи по голяма нужда. С малката се справял добре и дори му било приятно, защото го правел нетрадиционно – вятърът го гъделичкал и си играел със струйката, като малко дете на чешма.  През тези дни, той почти не спал – на втората нощ, задрямал за малко и блажено засънувал, че лети безспир в огромното небе, но изведнъж летателният му апарат се запалва, и постепенно, изгаряйки, се приземява благополучно. В този момент се сепнал и за малко не паднал от крилото. На зазоряване минал над някакво езеро, гледал разкривеното си отражение в набраздената от вятъра вода и се чудел дали рибите го виждат. За скачане било опасно високо. Започнал опити да запали крилото с джобната си запалка, за да може изгаряйки то да се приземи, но вятърът му пречел. Помислил за приятелките си, които му помагали в майсторенето и му станало тъжно, че не може, дори една по една, да ги качи за по едно “кръгче”.

            Та някъде от този момент нататък, т.е. от третия ден, дирите му вече се загубили. По това време в страната се провели някакви избори, в хората напращели други страсти и те забравили за юнака и неговия чуден полет. В градчето, случаят се коментирал известно време и се чували какви ли не версии. Със сигурност, той продължил да се носи по въздуха и дори казваха, че го забелязали към Гръцко, но това не е потвърдена информация. Последните, които го видели, упорито твърдяли, че уж подире му, като дълга лента, се носел българският трикольор, и така крилото правело пируети надолу, като траекторията му наподобявала дълга непрекъсната обелка от трицветна ябълка, но това едва ли е възможно. Имало предположения, че не било невъзможно да е преминал неусетно границата, да е стигнал някъде над Средиземно море, и да се е приземил на някой от гръцките острови. Други умували, че в предвид на преобладаващите ветрове, много по-вероятно било крилото да го е понесло на запад, към бреговете на Италия и дори към Балеарските острови, преди Испания, но това си останали само догадки.

            Така или иначе, останки от крилото и от юнака така и не били намерени никъде и до ден-днешен. Приятелките му го забравили почти по едно и също време и само по купони, развявали историята с ексцентричния полет, за да направят впечатление на мъжката част от компанията. А сестра му открила кафене в един гараж, което нарекла “Крилото” и горе-долу, с това приключила историята.



          ( От сборника с разкази "Исус ми прати смс", 2009 г)