неделя, 31 януари 2016 г.

"Уроборос" - откъс от романа


Бавно, сякаш дялка думите си с длето по надгробна плоча, ножарят започва да говори.

- Някога, в началото на ХІХ век, моите прадеди са живели на югоизток от Корте, в селище, разположено в полите на планината, там, където започва долината на Алезани. До преди петдесетина години, още можеха да се видят останки от къщата ни, обрасли с диви смокини и капинаци. Сега вече нищо не е останало. По-старите хора са я помнели като „къщата на десетте пушки”. По това време всички домове в Корсика били наричани по този начин, според броя на мъжете, годни да носят оръжие. Ако е имало баща и син в една къща, то това било къща от две пушки, ако е имало петима мъже – къща с пет пушки и т. н. Те били баща и девет братя – макар че според друг източник, мъжете били дванадесет и къщата наричали “къщата на дванадесетте пушки”. Десет, или дванадесет – това не е толкова важно. Фамилията им била Джованали. Ти сигурно не си чувал за Джованалите. Те са потомци на една религиозна секта, ерес, просъществувала от ХІV век чак до... не се знае до кога. Казват, че била вдъхновена от катарите в Ломбардия и албигойците в Южна Франция, които пък били, ти по-добре знаеш, продължители на учението на българските богомили. През ХVІІІ век, сектата не съществувала вече, а Джованали било фамилно име на няколко семейства, пръснати из цяла Корсика. По времето, за което става дума, в „къщата на десетте пушки” живеело последното семейство с това име. Име, обругавано, презирано, осмивано. Но все пак преминало през вековете и запазило се благодарение на гордостта, или на вендетата – кръвното отмъщение. Аз съм потомък именно на тези Джованали. В рода ни ножарството се предава от поколение на поколение. Моят пра-пра- и т.н. дядо и неговите братя имали сестра - много красива девойка. Веднъж, скоро след като се оженил дядо ми, тя била отвлечена в гората и изнасилена брутално. За да запази честта си неопетнена, тя се обесила, а няколко дни след това хора от селото намерили насилника - с нож в гърба. Някой от братята отмъстил за сестра си. Разбрало се, обаче, че убитото момче било от голямо и заможно семейство. Така се положило началото на една истинска междусемейна война. Един по един падали братята, защото вендетата има много простичко правило – започне ли, не свършва, докато не бъде убит и последния пълнолетен мъж от едното от враждуващите семейства. Това траело понякога десетилетия. Сенека, знаеш кой е Сенека, този добродетелен стоик е бил заточен доста години тук на острова, та той е казвал: “От всички корсикански обичаи, на най-голяма почит е вендетата”. Останал само моят пра-пра-дядо със своята невеста – девойка от фамилията Ралцони. За да оттърве кожата, той избягал в Марсилия и чак след много години се върнал и се установил в Корте, като приел фамилията на жена си – Ралцони. За Ралцоните също има предание, че били джованали, дошли от Италия, някъде към ХІV или ХV век, но може би това е само легенда. Оттогава всъщност, името Джованали се изличило от историята на Корсика. Пра-пра-дядо ми, вече като Ралцони, открил ножарски дюкян. Ножът, който ти показах, остана от него. 


(Иво Георгиев, "Уроборос", Издателство "Жанет-45", 2012 г)

Няма коментари:

Публикуване на коментар