сряда, 29 март 2017 г.

Неразгаданите скали край Дъждовница



Март не е месец, а сезон, с непостоянен и неуравновесен характер. Времето ту е топло и галещо, ту ще задуха такъв вятър, че да ти отвее мислите та да не можеш да си ги събереш поне месец напред. Може би затова и отговорните хора у нас насрочиха изборите точно в края на март – когато „лисицата се жени”, т.е. хем пече слънце, хем вали, хем веят едни ветрове, дето не се знае дали са европейски, азиатски, или просто ветрове промушвали се през дрянови клони.



В тази неделна утрин за малко да се откажем – един чул прогноза, че ще завали в 12, друг пък чел, че ще завали в 13 ч, трети пък сънувал, че чадъра му ще се счупи точно в 14 ч. За капак сменихме и часа – бутнахме го с един оборот напред – та да объркаме не само хората, но и политиците (ще кажете – ама и те не са ли хора?) и дъжда, и облаците, и чадърите. В крайна  сметка тръгваме към величествения скален комплекс край Дъждовница само двама – аз и Венци. Оставихме колата в края на село Костино и хванали вече по пътечката надолу, аз разказвам на моя спътник как Радичков „боцкаше” съвременния градски човек, че не гледал вече към небето преди да излезе, за да се облече подобаващо и да вземе чадър при нужда, а слушал синоптичната прогноза. Та и ние – добре че не послушахме синоптиците, а само птиците (в нас). Небето е съвсем безоблачно, леко избледняло, сякаш  зимата му е протъркала дънките, а слънцето и то - грее малко като на заем, но все пак грее.




Вървим бодро и за кратко време сме минали голите склонове на Костино. Стигаме гората. Там се появява малък проблем – нападалите дървета препречват всички пътеки и ние се чувстваме ту като хърделисти – прескачаме ги отгоре, ту се пъхаме под тях като гмуркачи, а това доста уморява. Венци ми разказва по пътя как досега шест пъти е идвал до тези скали  - три пъти опитвал да стигне до тях отдолу, откъм Дъждовница, и три пъти по нашия маршрут, през Костино и все не успявал. „Не ме пуска, светилището” – така ми казва. „Не ме пуска”! „Дано ти да си кадемлия”. А аз знам, че съм кадемлия – от втори път - при мен обикновено всичко се получава от втория път в този живот, но при светилищата това не важи – забелязъл съм го. Така че съм сигурен, че ще стане. Казвам му – „и времето е с нас, и часът, а и цялата енергия на този паметен ден – изборен ден все пак. Пък и знае ли се – преди хилядолетия може би точно тук, на тези скали, да са провеждали избори древните – я за жрец, я за вожд, я за това кого да принесат в жертва на боговете. Нищо не е случайно.



Вървим край дърветата – едните нападали от снегопада, други с начупени върхове от снеголома и гледаме долу под нас се белнали едни причудливи скали – виждаме големи площадки, виждаме големи „гъби”, които мамят, мамят и сякаш казват „елате ще ви разкажем чудни тайни”. Те са поне четири тези скални образувания – през 300 метра приблизително, а Венци казва, че бил слизал до едното само, но и двамата се съгласяваме, че за тях трябва да се дойде отделно - сега ще вървим напред към големия култов комплекс. Самият аз стотици пъти съм го наблюдавал от отсрещния змиевиден път, откъм Дъждовница и съм си мечтал как някой ден ще се изкатеря до тези величествени скали, ще седна там и ще стоя загледан в безкрая, докато душата ми отлети нанякъде, пошета, пошета из планините на всемира и се завърне отново в мен като душа познала много богове, скали и хора от планината. Защото скалата – скала, но и тя иска да ú се обърне внимание, че хилядолетия наред си стърчи и никой не идва да я разгадае, или поне да я снима, да я погали с поглед. Минаваме пояса на снеголома и снегопада – гората е основно борова и започваме да слизаме към виждащият се вече под нас скален комплекс.



Стигаме да първата група скали. Неописуемо нещо изпълва тялото и онова неосезаемото дето го населява. Става ти едно – не знам какво, но едновременно се чувстваш голям, велик, добър, влюбен, поласкан, смирен, отмалял, ням. Опитвам се да правя клип, но се оказва, че не знам как да включа микрофона на апарата. После махвам с ръка и си казвам „то пък защо ли ми е микрофон при тази гледка”.


          Останалото са снимки…
          И съзерцания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар