петък, 27 октомври 2017 г.

Колекционер на минало

          Много пъти съм минавал край този вехтошар. Той заема огромен двор на излизане от Кочериново вляво от пътя в посока към Рилския манастир. На входа му се мъдри табела на чужд език "Антиквариат" или нещо такова, но аз си го наричам "колекционер на минало". Защото там наистина попадаш в миналото - в нашето си, недалечно "минало-бешело". Това минало, което не престава да ни казва това, което има да ни казва - стига да можем да го чуем. И да искаме да го чуем.



          Много от нещата на двора са вехтории и нямат никаква колекционерска или естетическа стойност - стари машини, перални, автомобили. Но има и истински "бижута". Като транзисторите "ВЕФ", подредени като войници. Нямаше семейство без "ВЕФ навремето. Легендарната фраза "цъкни вефа да чуем Кидика"... Моят спомен е как вървим по тесните улици на Стария квартал на Кърджали с моя приятел Стамен, той е гушнал неговия "ВЕФ" и слушаме радио "Свободна Европа" в неделя следобед. Тогава пускаха "упадъчна музика" - "Дийп Пърпъл", "Юрая Хийп", и какви ли не от онези хардрокаджиите. Сигналът ту  беше ясен, ту заглъхваше, но ние се кефехме, че нещо такова достига до нас от далечните ефири.



        При кочериновския колекционер на минало има цял раздел с табелки от онова време. Табелки от улиците, от заводите, от сградите. Табели, които будят усмивки, или карат да се замислиш. Някои са толкова нереални и учудващи, че чак  се питам - дали пък наистина са от онова време или са днешни, поръчани от някой зевзек.


          Стара, прашна китара, бастуни, стари статуи на вождове на пролетариата. Това също е антикварна фраза със странен произход - "вожд на пролетариата". Защото думата "вожд" обикновено се свързва с индианците, или с изостанали племена във всеки случай. И лепната до думата "пролетариат" става манджа с грозде. Все едно да кажеш "президент на племе". Но някога беше много на мода и въобще не трябваше да показваш признаци на смях, когато я чуеш.



          Цели стени със стари радиоапарати. И още една легенда - българското радио "Тулан" - една от първите три марки радиопарати в Европа - преди "Филипс", "Браун", че и преди "ВЕФ" дори. Прозвеждано в Бургас от 1927 г и до началото на 40-те. Днес почти напълно забравено.



          При колекционера на минало няма как да не мислиш за бъдещето. Защото днес ние също вече принадлежим на миналото. Днес ще стане вчера. А винаги е полезно да помним миналото. И да слушаме това, което не престава да ни казва. Ако сами не можем да се справим - трябва да повикаме другаря си на  помощ.


Няма коментари:

Публикуване на коментар