Вода, скали, зелено

          Някои неща, изглеждат недостъпни. На пръв поглед. Но удоволствието, както казват мъдреците е в пътя, в усилието да стигнеш някъде, а не само в пристигането. Колко е хубаво да прекрачиш прага на дома си в неделя, без да знаеш къде ще си след два часа примерно. Без да си планирал посока, място, време.

          Нещо такова правим тази неделя. Само знаем, че искаме да сме край вода, скали, зелено. Ама това в Източните Родопи е лесноизпълнимо желание.
          Само след няколко километра стигаме до голяма вода, после ходим, ходим, ходим - с пътеки и без пътеки, през снеголоми и снегопади в гората - сериозно и едновременно приятно изпитание. И все си казваме - искаме тази вода да я видим като птиците - отгоре. Да я видим наистина ли е толкоз голяма и толкоз синя. Или е позеленяла от отражението на гората в нея. Да чуем гласа на неделното ехо.

          Но пък и скалите, които се виждат в далечината ни подмамват, подмамват. С едни комини, или гърбици, правиха ни муцунки и се пулеха като великденски истукани и сякаш ни се присмиваха - вижте се, бе - не можете да ни стигнете...

          Но ние взехме че стигнахме. И после не ни се тръгваше оттам.

       
          Съзерцаваме миниатюрните коли долу, които изглеждат нищожни и смешни. Съзерцаваме бездумни ширналата се вода под нас и безкрайната зеленина, която постепенно се превръща в синева, колкото повече се отдалечава от окото. Съзерцаваме и величествения скален комплекс край Дъждовница, виждащ се като на длан отсреща. Говорихме си с ехото - че то - ехо, ехо, ама и то за човешка приказка се затъжва.

          Уморени и стихнали се завръщаме, но за завръщането обикновено никой не говори. За завръщането обикновено се мълчи.
          И ние така.
          Но си мисля, че тези зелени гледки облагородяват. Човек, който има очи да се наслаждава на такива гледки, на такава тишина, на такъв въздух, няма начин да не стане малко по-добър. Ей такива работи си мисля, но може и да не е така.