Водопадите в Източните Родопи

Стотици водопади има в Източните Родопи. На някои рекички и дерета има по пет, шест, че и повече. По каньоните на едно дере май ги преброих тринайсет. Вярно - това са сезонни водопади - те са „живи“ през два, в най-добрия случай три сезона. В проливни, дъждовни дни пък изпълзяват хиляди други водопади и скакавици. Те са еднодневни-най-много двудневни. Виждал съм ги, снимал съм ги. През лятото и в началото на есента като правило почти всички „пръскала“ си вземат отпуска.. „Марф“, например, край джебелското село Жълъдово, съм го виждал в началото на септември съвсем сух, като сахарски водопад. Бях пуснал снимка и се бях пошегувал в социалната мрежа, че водопадът е оставил графити на скалата – „В отпуск съм. Ако искате да се снимате с мен – идете до братовчедка ми Виктория, или си пуснете душа в банята, сложете саксия с мушкато и се снимайте отпред – същото е“.

Някои от водопадите добиха голяма и бърза популярност, други все още са непознати и „неоткрити“. Именно тези непознатите и встрани от главните туристически потоци са ми любими. Често те са по-красиви и от най-популярните, но някои от тях са и доста трудно достъпни. Избягвам да давам координатите на повечето, именно защото са далече от асфалтови пътища, а и за да дам възможност на сериозния любител на природата сам да си открива красотите, ако ги търси и наистина обича планината. Никога не съм се осмелявал да кръщавам водопади, скали, или каквото и да било в Родопите. Това е свещена планина, магичен свят и аз съм много дребен и мравчест за да давам имена на нещо толкова могъщо и тайнствено, почти божествено.

Но има човечета, дето дръзват. Не знам по силата на какво се смятат за достойни да дават имена на скали, водопади и не знам какво още. Може да си кръстиш детето, може да дадеш име на котката си или на хамстера си. Може да си кръстиш и китарата ако искаш, като Би Би Кинг.

Онзи ден се натъквам на най-новото име - един от най-красивите водопади, на който бях пуснал снимки преди има-няма две години. Гледам, кипри се на електронната карта с името „Метла“. Фак! Не знам наистина каква му е културата, с която е закърмен на тоз човечец и коя му е любимата поп-фолк певица, но да кръстиш водопад „метла“ е все едно да си кръстиш детето Боклукчо. При положение, че повечето ни големи и хубави водопади у нас се наричат я „пръскало“, я „скакавица“, или „падало“. И пак при положение, че първо трябва да се пита как го наричат местните. Още когато бях пуснал снимките бях предрекъл, че скоро този водопад ще гъмжи от туристи. Добре – нека гъмжи, планината е за всички, но за Бога, братя, не го наричайте „Метла“! И спрете да кръщавате както ви хрумне, каквото и да било в тази планина Родопи, освен ако не сте Бог, цар или поне Правителството!