четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Гоблен

Рубриката "И те са хора" продължава с думата "гоблен".

          „Гоблен” е име на квартал, на улица и на стара манифактура за килими и рогозки в Париж. Но ако трябва да караме подред, всичко тръгва от Жан Гоблен (Jean Gobelin) и то в онези тъмни времена, когато на другия край на Европа, Българското царство е прясно-прясно пометено от османските орди. През 1443 г този Жан се установява в един квартал на Париж – „Сен Марсел”, и започва да си вади хляба с боядисване на тъкани с червена боя. С брат си Филибер създават малко семейно предприятие, което по-късно, освен с бояджийство започва да се занимава и с тъкане на платове и на губери.
През 1559 г, името на семейство Гоблен се среща в регистрите на един протестантски храм, т.е. по някое време те са се обърнали към протестанството, ако някой това го интересува, но със сигурност са оцелели по време на кървавата „Вартоломеева нощ” 13 години по-късно. След още няколко десетилетия техният дом служи за убежище на много хугеноти (както са наричали протестантите във Франция), след спречквания с католиците. Тогава шестват т.нар „религиозни войни” из Европа (то не че и сега ги няма из нашия “Стар” континент), и Париж е едно от средищата им. В началото на ХVІІ век, Гоблен извикват двама фламандци в манифактурата и с тяхна помощ килимарството „дръпва”. Те създават първата кралска килимарска манифактура, която по-късно ще бъде откупена от министъра на Луи ХІV – Колбер за доставки на кралството.
Отвесни станове за тъкане на гоблени
Интересно е, че килимите в кралската манифактура се тъчели на отвесни станове, подобно на платната на художниците, а и подобно на котленските и жеравненските станове и до днес. Постепенно изкуството толкова се усъвършенства, че всеки килим става истинско произведение на изкуството. Всеки майстор си е поставял картината или живия модел, отдясно на стана за да гледа, и започвал работа върху плата.


Манифактурата на Гоблен през 1830 г (акварел, неизв.)
Днес шиенето на гоблени продължава да е изкуство, което непрекъснато се развива откъм богатство на цветовеq на конци, и на репродукциите. Това е изкуство за търпеливите, и най-вече за дамите. Те си ги обменят, продават, правят изложби...

Ако някой има време, при посещението си в Париж, след задължителните айфелови кули, нотър-дами и т.н., може да се завърти към квартал „Гоблен”, в 13-ти арондисман, където още са запазени някои от старите постройки на манифактурата на Гоблен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар