Аз съм Орфей

             Един познат от махалата – Халил, който държи тоалетните на пазара, ме среща оня ден и ми вика, абе бате, искам да кръстя кенефите, вика, „Орфей”, ама ще ми помогнеш ли да напишем фирмата на френски и на английски. Легендата казва, че ей-там отзад, един път, след като бил ял меки круши, Орфей, такова, нали се сещаш, клекнал там и... Доказателство за това е, че тука винаги смърди, и тя си е от памтивека тая миризма, от Орфей насам...Имало и византийска хроника, която по завоалиран начин го доказвала. Искам, вика, ако можеш да ми намериш и едно знаме на Европейския съюз, да го забия отгоре, да видят хората, че и ние отговаряме на европейските стандарти. Халил ме черпи една бира, и от разговора разбрах, че скоро щял да се побратими с управители на тоалетни от Великобритания, САЩ и Кот Д`Ивоар. Деликатно му отказах за надписите, защото нещо ме жегна отвътре – как така, тоалетни „Орфей”... Та Орфей е, е-хей, нещо възвишено, поезия, музика...

После прочетох случайно, че един именит археолог открил част от чорапа на легендарния тракиец и след щателно изследване в не-знам-каква-си лаборатория се установило, че Орфей, уж, не си бил мил краката цели 43 дни. Ей това за мен си е чиста проба клевета, която цели отклоняване на туристическия поток от нашия красив край. Такива заслужават да ги вържеш за една мощна тонколона и да им пуснеш не Лепа Брена, а Кристоф Вилибалд Глук в запис на Пражката филхармония, поне за 5 часа, и да не им кажеш защо. Не, наистина, докога ще продължават тези своеволия, не знам. Айде, вярно че според учените, Орфеевците в митологията са били общо седем, а Евридиките били 12, ама дай сега ние пък да правим каквото си искаме с тези свети имена. След фалита на кино „Орфей” и на завода за анцузи със същото име, си мислех, че работите влизат в руслото си, но не. Ами че огледайте се и ще видите - отвсякъде ни се хили един къдрокос, разпищолен тип с лира и отнесен поглед на олигофрен. Спираш да заредиш на бензиностанция – тя се казва „Орфей”, а в заведенията за бърза закуска ти предлагат сандвич „Орфей и Евридика след 10 години брак” с много горчица и чесън.
Купуваш си лекарствата от аптека със същото име, а клуба по спортен бридж и отбора по бадминтон на дюстабанлиите в града, също носят гордо името на легендарния ни земляк. Онзи ден пък обявиха по радиото че, открили „Лозата на Орфей”, от която той си правел оцет и вино, че даже и хасковска гроздова си бил варил в някакви нелегални казани край Перперикон. А когато мои приятели - негри от Алабама ми се обадиха да ме питат дали в нашия музей могат наистина да се видят четката за зъби и самобръсначката на Орфей, не издържах. Взех решение, братче - ще емигрирам, някъде далече, където кракът на Орфей не е стъпвал и името му не значи нищо за хората. Заминах за Мадагаскар, но там още първия ден в Антананариву, попадам на гръцки ресторант „Орфеус”. А-а-а, не, викам си, по-добре български Орфей, отколкото гръцки в Мадагаскар. И пак си се върнах тука, където са и градът, и градината, и кооперацията, и тоалетната, и лозата,  и чорапа, и четката, и пастата за зъби, и...и...и...и...и-ъъ-и-ъъ-и-ъъ... и най-вече, където съм самият аз... Орфей. Ами да, защото...ей-й-й-й...пляс (плясване по челото), не ти ли казах в началото, че  всъщност аз съм Орфей. Аз. Съм. Орфей. Ето, не четеш ли какво пише на табелката на гърдите ми – на 5 езика го пише. Орфей това съм аз. Амчи аз като запея всички кучета на града се събират около мен и започват да вият като беквокалисти-кастрати. Дай сега един лев, за честта, че разговаряше с една жива легенда. И се отдръпни малко сега, щото онова младо семейство японци от 10 минути чакат да си направят селфи с Орфей.