сряда, 28 октомври 2015 г.

2049-та. Водното огледало



Стоях, облегнат на перилата, вгледан в загадъчната и тиха вода и зяпах мухите. Когато не дължиш пари на никой и денят е безоблачен, няма какво друго да правиш освен да скучаеш зяпайки. Изведнъж в устата ми влезе, като у дома си, една муха. Това малко помрачи блажената ми скука – взех да кашлям, зачервих се и накрая с яка храчка изплюх мухата надалеч във водата. Изпитах гордост от постижението си, но не минаха и трийсет секунди и с мощни загребоци довтаса двуместното кану на водноогледалната полиция.  Единият от полицаите закачи сгъваема стълбичка за перилата и за нула време и двамата се изкачиха при мен.
-         Водноогледална полиция, сержант П…чев. Легитимирайте се, господине. – каза сержант П…чев.
-         А-аааа – послушно изплезих езика си. “Все пак удобство си е това нововъведение с езиковата легитимация”, си помислих. Веднага ти го сканират и всичко лъсва за тебе – кой номер гащи носиш, с какви оценки си завършил седми клас и кои са любимите ти числа, с които пускаш тото.



-         Мдаааа! – каза по-неумолимото на вид ченге. Загазили сте, господин Огледалов. Току-що нарушихте член 268, алинея 13, т.2 на ПеДеГе.
-         Не може да бъде. Аз си скучаех най-достопочтено и зяпах му…
-         И се изхрачихте във водата – прекъсна ме сержанта. Знаете ли, че последното такова нарушения е било преди 21 години, извършено от…момент – и той затърси по екрана на устройството, с което ми беше сканирал езика преди това – от някакъв турист от Чукотка, с психически отклонения. Как не ви е срам! Освен това миналия петък сте се опитали да ритнете единственото бездомно куче в нашия град, което е защитен вид и е под закрилата на госпожа кметицата. То беше обявено миналата година за куче на годината в целия ЕС и наградено лично от еврокомисаря по кучетата с медал.
-         Ама, не…мухата…
-         Знаете ли, господин Огледалов, че в Европа само още в два града са останали единични екземпляри от такива кучета и то…момент… – втренчи се в екрана онзи – по-неумолимия – ето…едното е с опадали зъби в Рошиори де Веде, а другото е в Каспичан. Трикрако и еднооко.
-         Аууу – горките – опитах се да си придам състрадателен вид.
-         И на всичкото отгоре преди 8 дни сте се скарали на съседката си баба Руска…
-         Ама ние много добре се разбираме с… - опитах се да се защитя.
-         …баба Руска, че поливала френския си райграс с лейка от китайски порцелан със сцени от интимния живот на монасите от манастира Шаолин и че готвела нелегално шкембе чорба без да плаща акциз. А възрастната жена била със скъсани тапети в кухнята и…а, не, то това няма връзка,… така…имала слабо сърце и болно папагалче…
-             Не е папагалче, а канарче и не е болно, а пойно – вмъкнах с плаха надежда в гласа.

-         Вижте какво Огледалов – поде онзи, неумолимият – язък ви за хубавото име, по което плюете с такива постъпки. Знаете ли, че това водно огледало е отгледало толкова борци против корупцията, толкова диви патки са прекарвали незабравими любовни мигове по него, плувайки крило до крило…Ами щеше ли да го има Международния фестивал на старата речна песен “Огледалце, огледалце, я кажи ми”? Нямаше да го има. Щеше ли да го има риалити шоуто “Да излезеш сух от Водното огледало”, което се излъчва вече по 47 телевизии по света?
-         Ами…нямаше да го има! – подсмръкнах аз, а сержанта ми подаде служебна салфетка от рециклирана хартия с надпис “Учтиви и неподкупни”.
-         Не може така, Огледалов! Ние се трепем за този град – ето, отдавна заменихме шумните и замърсяващи въздуха лодки с бензинови двигатели, с  каяци, другите ни колеги оставиха моторите и колите, и патрулират на ролери. Нали и ОЦеКа-то вече от толкова години произвежда острилки и цветни кабарчета по безотпадна Косовска технология, а някога са осирали пейзажа – с извинение. И все ще се намери някой да се изплюе по направеното с толкова труд…
-         Виноват… - наведох глава.
-         Еми, че то ако всеки вземе така да плюе по Водното огледало, какво ще стане? Ще се наруши обществения ред, екологичното равновесие, ще настъпи криза в местния туризъм… Ами ако сте носител на опасни вируси, бактерии, генни мутации…
-         А, не, не…
-         Ако заразите водната фауна и оттам Средиземно море, и Световния океан?...Значи, имате избор – или да платите глоба от 300 евро, или да не се срещате с любовницата си 10 дни – някак многозначително и леко ехидно ме изгледа сержанта.
-         Ама вие и за любовницата ли…?
-         Знаем я. За какво сме монтирали тези 18 756 камери по целия град, по домовете, по офисите, дори и под полата на кме…ъ-ъ-ъ… тоест, под водата на Огледалото.

-         Ще платя, ще платя глобата, ще платя…- извиках и взех да махам с ръце, и… се събудих.

Няма коментари:

Публикуване на коментар