Как се пише за национален герой

          Затварям очи и сънувам пътища.
          Пътища снежни, прашни, пътища на хора и съзаклятия. Коварни и сладки. Калдъръмени. Барутни.
          Сънувам как един мъж говори, а сякаш разплита нишката на живота си, по която цяла една нация да може да го намери. Да може да се намери.
          Някои спират край него, заслушват се в думите му, но не го разбират, други не се спират изобщо, трети го разбират, но се правят на глухи, четвърти го замерват с хули, с шумни и празни думи за да го заглушат, пети са на второто юзче и си говорят за ланшния сняг...
          Националният герой е разплитане на времето. Тази нишка, която е разплитал за да можем по нея да стигнем до него е прерязана и се е превърнала в лабиринт. В него има хиляди други нишки, които водят към хиляди национални герои с неговото име.

          Той ни убягва ден след ден - когато произнасяме откъслеци от негови фрази, които тълкуваме често погрешно, когато преразказваме негови реални или въображаеми постъпки до припадане и най-вече когато правим от него аршин, по който да се съизмерваме, макар да знаем, че това е безсмислено.
          Затварям очи и сънувам пътища, за които всички мечтаят, но по които никой не смее да тръгне. Пътища апостолски, осеяни с много любов към другите – по тях се върви най-трудно.
Мъжът е уморен и мълчи. Завърта въпросителни като змийчета в тефтерчето си. Само малцина знаят, че един негов ден е бил по-трепетен и смислен, отколкото всички стихотворения, всички речи, изсмукани от пръстите в негова прослава.

          За национален герой не се пише.

          Националният герой се живее. Всеки ден.