понеделник, 28 ноември 2016 г.

Сегантини - тъжният анархист



Тази среща стана случайно – както стават повечето хубави неща. Бяхме откъснали малко време с колеги за да гледаме нещичко от програмата на „Банско филм фест 2016” и очаквахме филми за професионален алпинист и за малко щвейцарско училище, а се оказа, че сме попаднали на други прожекции – първата за иранско момче - планински колоездач и втората - за живота на Сегантини. Не бях чувал за този художник. А филмът „Джовани Сегантини – магията на светлината” („Giovanni Segatini – Magia della Luce”, 2015) на швейцареца Кристиан Лабарт е разтърсващ, както с поезията на наратива, така и с чувствата, които”дърпа” у зрителя.  Съдбата на Сегантини е трагична – още на 6 години остава без майка, а скоро след това и баща му изчезва безследно и това ще бележи живота му. Темата „майки” ще лъкатуши като тъжна нишка през цялото му творчество. Честно казано не ми се иска да преразказвам краткият му живот с подробности -филмът отделя подобаващо внимание на важните моменти от него. Впечатляващи са картините, мислите, думите на художника. 

Джовани Сегантини, "Лошите майки"

Разказът се води в „аз”-форма – с цитати от негови писма - художникът е оставил значително епистоларно наследство. Фотографски е усетът му към светлото – във времена когато фотографията е била скъпо и почти непознато изкуство. Сегантини е тъжен художник, художник на планината и селото. Цял живот е бягал от шума и бляскавия живот на големия град. Това, което сякаш смущава от днешна гледна точка е, че той е човек без националност и гражданство. Роден в Австро-Унгария, преместил се в Италия и накрая живял в Швейцария той така и не получава никакво гражданство – не е имал право на австро-унгарско, отказано му е италианско, и не е пожелал да придобие швейцарско макар да са му предлагали. 

Разговор с режисьора на филма „Джовани Сегантини – магията на светлината” -Кристиан Лабарт


На срещата след филма, авторът Кристиан Лабарт каза, че пет години е правил филма и това, което го е привлякло особено към личността на художника, освен, разбира се впечатляващото художествено наследство, е донякъде и това, че е бил анархист – прекалено е обичал свободата. „Като мен, до голяма степен” заяви режисьора. И като много мои приятели, помислих си аз, които са творци на свободата и не биха търпели да имат началник или ментор под каквато и да е форма. „Бих могъл да стана военен, да стигна до чин капитан или генерал, но над мен щеше да е кралят. Бих могъл да се отдам и на духовна кариера, да стана епископ и дори кардинал, но над мен щеше да е папата. А аз обичам свободата” – това заявява в едно от писмата си.

Джовани Сегантини - "Аве Мария през езерото"

Умира високо в планината на 41 години, докато рисува триптих, усамотен в планинска хижа преди да завърши третата картина. Без началник, без академично образование, без да следва модни течения. Филмът се гледа на един дъх, а за цялостната атмосфера, освен множеството репродукции на художника допринасят и брилянтните изпълнения на „Кармина Квартет” от Швейцария.

Изключителен филм – за ценители на красивото и тъжното.


Джовани Сегантини - "Алпийски триптих: Смърт"

Няма коментари:

Публикуване на коментар