неделя, 14 май 2017 г.

Озарения...

          Мотам се из циганската махала, която някои наричат ромска, а самите жители там се определят като турци. Върша някои действия свързани с поредния ренесанс на моя автомобил, отдавна навлязъл в третата възраст. Подминавам паркирала конска каруца. В нея, напет циганин (ром, турчин) седи с гръб към коня и говори по мобилния. Возилото е „мерцедес-каруца” – конят е едър, с дълги цветни пискюли от двете му страни, а каруцата е прясно боядисана в жълто, червено и други ярки цветове. Блести. Виждайки говорещия по джиесема човек, аз все още не се сещам, че съм си забравил моя - ще се сетя след две минути път. Връщам се и тогава забелязвам, че на капаците на коня се кипрят две едри букви - „А, В”. Еейй – озарява ме светлина – ама то верно се задава 24-ти май. Интелигентна нация сме – щом и на капаците на конете пишем „азбукито”…

Няма коментари:

Публикуване на коментар