 |
| Релефна карта на езерото Леман |
Продължавам с дневника:
„Обаче
ние с моя кораб продължаваме бързо и смело нататък. Следващата спирка е
Тонон-ле-Бен (Thonon-les bains). Дотук е и моя билет и аз ща не ща
трябва да сляза. Всъщност се оказвам единствения пътник, който слиза тук, при
все че градът е по-голям от Ивоар и може би дори от Нион. Нещо започва да ме
съмнява, но в крайна сметка днес не се интересувам толкова от туристическата
страна на въпроса и за разлика от японците на кораба, които сигурно изщракаха
два филма от по 36 кадъра. В моя (иначе японски) апарат изобщо нямаше лента още
от Кърджали. Изкачвам старинната част на града и се озовавам на обширна
тераса-градина с пейки, цветя и разкошен изглед към езерото и отсрещния бряг,
където смътно се различава и Лозана. Продължавам по главната уличка, като преди
това опитах да се обадя до вкъщи на майка, но безуспешно. Имах две карти в
джоба си, чието използване беше целта на моето нелегално пътуване до френския бряг
– едната телефонна карта с 20 импулса, останала ми още от октомври
неизразходвана докрай, а другата – банковата ми карта за банкнотни автомати, с
която трябваше да поукрепя финансовото си положение. След известно вървене по
главната уличка забелязах насреща си пощата, пред която имаше автоматично
банкнотно гише. Изтеглих шестстотин френски франка, след това опитах пак да
телефонирам, но пак без успех, след което изтеглих още двеста франка. С това
целта ми беше изпълнена. Оставаше ми да помисля как да изхарча дрънкащите ми в
джоба единадесет франка на монети и как да си уплътня времето до 14,00 ч.,
когато ми беше корабът обратно за Нион. Не можах да си харесам нито една
картичка от Тонон, само една си купих, представляваща релефна карта на езерото
Леман със заобикалящите го Савойски и Швейцарски Алпи. Старата част на града
беше красива, но новата не беше нищо особено. От терасата-градина надолу до
пристанището се движат две железопътни кабини, много оригинално направени,
каквито бях виждал вече в По, само че там бяха безплатни, а в Тонон – с билет.
На
връщане още веднъж се полюбувах на красивия френски бряг и завиждах на онези,
които имаха дори и малки вили там. В 15,15 ч. бях в Нион, прибрах се, а
привечер излязох да спортувам, така че после три дни имах мускулна треска на
краката.”
„6
юли, понеделник
Хубав
ден имах днес. В 9.00 потеглихме за Женева с Серж Фишер (техник) и Рита
(стажант). В покрайнините на града има опитно поле, засято със зеле. Там се
води селекционна работа в насока – устойчивост на сортове зеле срещу атаките на
зелевата муха (Delia brassicae). На всяко
растение, в основата на стъблото се поставя кръгла уловка, в пазвите на която мухите снасят яйцата си, последните се
преброяват и се проследява при коя растение има най-малко снесени яйца в
продължение на вегетационния период. Тези с най-малко снесени яйца се оставят
за самоопрашване и семената им се вземат за следващата година и така се
продължава с години селекцията. Та ние поставяхме именно тези кръгли уловки за
яйцата – общо около 1000. На последните ни заваля даже един хубав дъжд, но
трябваше да ги довършим, а после, когато свършихме, естествено, дъждът спря.
Освен нас тримата имаше и един около 53-55-годишен мъж, да го наречем технолог,
който също ни помагаше. Щом свършихме , четиримата отидохме в една селска
страноприемница да обядваме. Обстановката беше много приятна, разговорът и
обядът също бяха сладки, а накрая технологът (също много приятен човек) взе че
ни плати сметката…
След
обяда имахме да посетим няколко оранжерии – и край Женева, и край Нион, та се
прибрахме в Станцията към 15.45 ч.
Излязох
към 17 ч. и ходих до банката да си обменя френските франкове за швейцарски,
напазарувах и се прибрах.
Разбрах
от Серж, че тази седмица се открива рок-фестивал в селището Лезен, където между
плеядата известни изпълнители ще пее и Боб Дилън. В главата ми влезе муха да
проуча програмата на фестивала и ако мога да отида.
Ще
бъде лукс! Йе!
7
юли, вторник
Получих
аванс от 900 швейцарски франка, което прави възможностите ми за отиване в Лезен
по реални и осъществими. Все още никакви подробности за датата, на която ще пее
Дилън. Фестивалът е от 8 до 11 юли включително.
8
юли, сря
Цял
ден съм отсявал интересното и полезното от една грамадна купчина списания. Чак
накрая на деня, случайно от един вестник научавам, че Дилън ще пее на десети, в
петъка. Набелязвам си точките, какво да направя в четвъртъка.
Направо
съм зашеметен от музикалната програма, която се представя в Швейцария. ОТ
по-малко от две седмици съм тук, а вече минаха концерти на „Дайър Стрейтс”, на
Елтън Джон и Ерик Клептън съвместно, на Ани Ленъкс (от „Юритмикс”), на Джо
Кокър и т.н. От днес тече фестивалът в Лезен с изпълнители като Джо Кокър пак,
Боб Дилън, група „Притендърс”, а от миналата седмица пък тече друг фестивал в
Монтрьо, където на 12-ти (тази неделя) ще пее Ерик Клептън.
Просто
да се хванеш за главата, къде да отидеш, кого да слушаш и как да дадеш толкова
пари (за път и за вход).”
Няма коментари:
Публикуване на коментар