сряда, 1 април 2015 г.

Празници априлски

Празниците са хубаво нещо. Да поговорим за тях. Те ни учат – на какво – всеки сам си знае, но ни учат. И ни дават поводи за размисъл. И за купони, разбира се. А дори и да не ни учат на нищо, поне си казваме – „ай стига, бе – и такъв празник ли имало”! В годините на демокрацията някои празници се заличиха и забравиха, но пък ни заляха камари световни и европейски такива и почти не остана дата, в която да не се чества „ден на еди-какво-си”.
Април традиционно у нас започва с Лъжковден. Някои, вярно, се шегуват, че в политиката и бизнеса всеки ден бил „ден на лъжата и надлъгването”. Не знам дали е вярно, че произхода на този празник идвал от Лондон, където на 1-ви април 1860 г група джентълмени-зевзеци разгласили, че организират „къпане на белите лъвове” и поканили целия елит на имперската столица. Дори и да не е така все пак е добре измислено, а празника си е готин. Макар да не е официален, той е в сърцата и умовете на хората дето се вика.


Бели лъвове, които явно чакат да бъдат изкъпани (зоопарк в Синсинати, сн.Phil Molyneux)

После идва Седмицата на гората. Тази българска гора, която все повече се смалява и под формата на греди или дъски изтича към съседните ни братски държави, там да създава работни места. Бях писал преди 15-20 дни как  Хрупат козиците. Тази седмица, извън хората заети пряко в горското стопанство, не получава нужния отзвук и почит, няма атрактивни събития за малките, няма възпитателни и забавни инициативи. Просто е едно тихо мероприятие. Като напиване в домашна обстановка. Уикипедия ни казва, впрочем, че от 2013 г сме се сдобили вече и с Международен ден на гората, който щял да се чества на 21 март. Благодаря, както се казва, ама нямаше нужда.
По време на соца – вестниците много обичаха да пишат за един празник – ден на бившите политзатворници и концлагеристи, отбелязваше се на 11 април. Днес е забравен, а и той се честваше повече в страните от червения лагер, пък ние нали не искаме да имаме нищо общо с червеното ни минало. Тук отварям скоба - има и един друг 11 април – става дума точно за 1954 г. Това не е празник, а обратно - била най-незначителната откъм събития дата в историята на човечеството. На тази дата не се било случило – представяте ли си - нищо голямо, епохално, според изследване на университета в Кембридж. Чрез пресяване на повече от 300 милиона журналистически материали през мощен компютър (голямо пресяване ще да е било) един професор от споменатия университет стигнал до това заключение. Това компютъра наистина за какви ли не щуротии може да се използва. Затварям скобата.
Седем години и един ден след 11 април 1954 г, човек за пръв път полетя в космоса и тази дата дълги години беше отбелязвана у нас особено тържествено. 12 април 1961 г – денят, в който съветският гражданин Юрий Гагарин извърши първия полет и погледна първи нашата Земя отдалеч и каза че изглеждала, „синкава”. Човекът тръгна да изследва и опознава космоса без да е опознал себе си. Разбира се, знаем за тогавашната надпревара между СССР и САЩ, между двата блока, знаем че все някой щеше да е първи в тази донякъде самоцелна гонитба. Знаем, че в своите първи стъпки в космонавтиката и едните и другите са използвали немски опит и немски специалисти. Знаем и как Хрушчов по снимки е избрал кой да е първият, измежду Титов и Гагарин заради чара и излъчването на Юрий. Защото той трябвало да бъде рекламно лице на цяла една система, ако се завърне жив от този първи полет (шансовете му били оценявани на 50 % и още преди полета били подготвени две комюникета – едно тържествено, ако всичко е наред и едно тъжно – ако загине). Действително, подобно световна рок-звезда, Гагарин предприема двугодишно турне по целия свят за да представя превъзходството на социалистическата система. Това трябва да е била една от най-големите пиар-кампании и до ден-днешен. Помним и ние онази снимка на усмихнатия Гагарин с гълъба. Та от 1962 г СССР въведе Деня на космонавтиката да се чества на 12 април и ние се пънехме да го отбелязваме с голяма гордост. Странното е, че от 2001 г този ден беше признат макар и със закъснение и от голяма част от западния свят, но под името „Yuri`s Night” – „Нощта на Юри”, а у нас за сметка на това вече почти не се отбелязва, пък уж и ние сме коджа ми ти космическа страна.

Прескачаме разни други празници от типа „ и такъв празник ли имало” и така идва ред на 22-ри - Денят на Земята. А така! – редно беше след гората и космонавтиката, да обърнем внимание и на Земята. Казват, че за пръв път Ден на земята се е чествал в България още през 1930 г – много преди американците да се сетят да направят такъв ден. Но подозирам, че нашето е било по-скоро насочено към земята като почва, като нещо, което храни растенията и дава храна на хората, като нещо, за което брат е трепал брата си, а не като планетата Земя, но това си е мое тълкуване. Та на 22-и се сещаме ние за Земята, че трябвало да я пазим чиста, а не да я превръщаме на бунище, ама се сещаме повече на книга, а не като действия, или като мислене. Поне по нашите краища май така ми се чини.
А! – като казах книга и ей го – 23-ти април – Световния ден на книгата, датата на която са починали Сервантес и Шекспир. Всъщност това е станало на различни дати, но поради различното преминаване от Юлиански към Григориански календар на Испания и Великобритания са се оказали умрели на една дата. Изобщо това с календарите е голям майтап и продължава и до днес, но да не измествам темата. На тази дата в по-ново време пък са родени двама други пишещи братя - Владимир Набоков и Морис Дрюон – и двамата руснаци, макар единия да пише на английски, а другия на френски. Този празник, иска ми се да вярвам че все повече ще добива популярност, все повече четения и говорене за книги ще има. Защото книгата може да събере всички празници в едно. Самата книга е един безкраен празник. Тя, освен всичко друго, с малки изключения е и един мъдър събеседник и учител (това малко клише се получи ама какво да правим).

Ами – ей такива работи за празниците през април - хубаво е, че ги има – на гората, Земята, книгата, но е хубаво и в останалите дни да се сещаме за тези неща, които са част от нашия живот. Така както вярата ни в Бог не се проявява само на Великден, нали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар