четвъртък, 2 април 2015 г.

За литературата или таратора


За Литературата ли?  Вижте сега…Хм! Дайте да поговорим за… таратора.  Нещо се нарича литература, както нещо се нарича таратор.


В купата таратор всяко парченце краставичка се кара с останалите за това кое е по-голямо и по-сочно. Винаги има и по-амбициозни тараторни краставички, които се гордеят, че са обкръжени с повече внимание от парченцата ситно нарязан чесън, за разлика от останалите, които тънат само сред общото бъркано мляко – при това кисело.  А да не ви казвам пък за формата – малееее, там пък какви скандали ги има. Едни били с класическа форма, други се правели на (пост)модерно нарязани, трети били по-остри, а имало и такива дето пък почти нямали форма (като дада- таратор - курсивът мой…,амчи то чунким другото не е мое…). Освен това пък копъра им пречел на едните, другите пък ги стимулирал, трети нямали нищо против точно този копър, само да не бил толкова зелен, виж ако бил син или още по-добре - розов…И така се карат помежду си, групират се, сдружават се с орехите, обвиняват се в плагиатство на идеи, плуват в олио (демек са по-нагоре - на гребена на тараторената вълна), или тънат долу без никакво внимание (искам да кажа подправки). Е, има и една две краставички дето много напират да ги номинират за тараторен  Нобел, ама пък останалите все им правят сечено и нищо, ама нищо не става. И точно, когато обстановката е вече на ръба на невъзможната ситуация, хм… точно тогава целият таратор се озовава в търбуха на г-жа Литературната забрава.  И на негово място в литературната паница, идва ново поколение тараторни краставички и всичко пак започва по тараторному – демек отначало.  
Не ви ли хареса този разговор за литературата? Някога, преди векове, под литература се е разбирало „ерудиция”, знание придобито чрез книгите, т.е. един лекар както и един монах през 17 век  са били литератори, защото са можели да четат и да пишат. И горе-долу през 18 век вече терминът „литература” придобива близко до днешното си значение. Е, какво - значи, Омир, Сервантес, Данте, че и Черноризец Храбър и стотици други литератори са творили без да съзнават, че са такива. И така е било векове. Но днес, ах, днес, нещата са на обратно май.. Днес всеки литератор пише, без да съзнава, че не е такъв. И не винаги можем да говорим за ерудиция. Също като при таратора.

И затова, аз като чуя, че някой бил спечелил литературна награда, все си мисля, че е по-правилно да се каже, че наградата е по-скоро  ЛИТАРАТОРНА.

1 коментар:

  1. Сравнението е чудничко. Забавлявах се. Лятото е една тараторна територия. Издигнали сме го в ранг единствена лятна супа и си е цял ритуал (нелитературен). От всичко по-много - мляко, краставици ( свекървата обича да ги нарендва, аз предпочитам да режа на кубченца) орехови ядки, копър...чесън - само за най-смелите ;) На мен ми хареса таратора, не си го пресолил - тъкмо е)

    ОтговорИзтриване