Книгата, която чета в момента

     Книгата - един нищо и никакъв куп хартиени листове, а  разказва множество истории, може да разтърсва, да унижава, да разкрива съдби и животи, да въздига, да те пренася в паралелни светове. Има и друго - това, което се получава в главата на четящия като връзки, асоциации, препратки, образи, надхвърля многократно буквалността на текста - и при всеки четящ тази надтекстовост е различна - и това е красивото и неуловимото. Това си мислех и когато разгърнах  "История на човечеството" от Хендрикъ Ванъ Луунъ.

     Книгата е със стария правопис - преди последната писмена реформа, защото е издадена през 1944 от редактора-стопанин Славчо Атанасов. Самият Ван Луун е холандско-американски историк и журналист, с интересен живот - преподавал е в Корнуелския и в Харвардския Университет, написал е над 40 книги от областта на историята, географията и изкуството.
     После се поинтересувах и за участта на издателя - също изпълнена с доста превратности, възходи и падения, типично за интелектуалец преминал през мелачката на социализма. Той е основател на библиотека "Златни зърна" и в продължение на 12 години - от 1936 до 1948 г издава известни произведения от световната литература. В 1948 г издателството му е национализирано и всички тиражи иззети.  Който иска може да се запознае по-подробно с неговия живот.
      А самата "История" - на места леко наивна, на места толкова проста и ясна в обясненията на важните моменти и събития от модерната цивилизация. И така увлекателна и допълнена с рисунките и схемите на самия автор. Всъщност наивността и простотата на изказа са умишлено търсени - Ван Луун, както и в други свои книги се е адресирал най-вече към детската аудитория.
     Съдби, истории, случки, разяснения.
     Ето цитат от началото на книгата, от главата за Нилската долина:
     "Историята на човека е разказ за гладно същество, което си търси храна и се настанява навред, гдето има какво да яде."
     Нима и днес, хиляди години след зората на човечеството не е така, като се замислим...