събота, 16 май 2015 г.

Пак ще се срещнем...като в кавър

Май е месец на розите и на носталгията. Месец, на онези многобройни срещи „след десет години”, които едновременно радват, и плашат. Сезон, през който се сещаме, че освен ЕГН всеки от нас си има и „випуск”. Випуск еди-кой-си, от училище еди-кое-си. Тези срещи радват със спомените, с разказите за забравени „магарии”, с онзи мил и носталгичен поглед назад, с „преоткриването” на съученици и състуденти, които сме смятали, че познаваме. С танците и музиката от онова време, което вярваме, че е само наше. С това, че Пешо е напълнял, а пък Гошо е побелял повече от тебе. А плашат защото ни дават поредното безмилостно доказателство, че всички тези странно изглеждащи напълняли, побелели хора от випуск еди-кой-си, никога вече не могат да бъдат като някога и никога при същите еуфорични времена.


Пак ще се срещнем, след...(Кърджали, май 2014 г)


Тези срещи са „кавър–версии” на нашето ученическо или студентско „някога”. Уж действащите лица са същите като тогава, но нещо е по-различно,  нещо е променено. На тях идват поуморени от зидането на своя живот хора, уморени от преследването на пари и цели, на каузи и илюзии, но щастливи по своему. А също и нещастни по своему.
Срещи на по чаша алкохол, две-три снимки и шепа спомени. Срещи на равносметки и носталгии. На все по-отчуждени един от друг хора, които не знаят дали да се радват или да съжаляват, че точно този живот им се е случил и то точно по този начин.
Джон Ленън ли беше казал, че животът е онова, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго.
И докато диджеят надува уредбата и се чува как „пак ще срещнем след десет години” - този кавър на песента на чудесната италианската група Le Оrme, изпълнен от „ФСБ”, се оказва, че са минали двайсет, трийсет, четирийсет години откакто сме се разделили. И живота ни – истинският - се е оказал всъщност не толкова сполучлив кавър на друг живот – този от нашите детски представи и мечти.
И пак е май. И пак е месец на носталгиите и на розите. И продължаваме да правим планове за нещо, което все не ни се случва, а ни се случва съвсем друго, дето не сме го планирали.

И знаем, че пак ще се срещнем. И не само в този живот…

Няма коментари:

Публикуване на коментар