Недомълвяш
лунава, малките думички,
от които
паячета ще тръгнат по кожата ми
на един
дъх един от друг
дъхави
с килнат
от мохитото нимб
вместо
това си говорим глупости -
за котките, снобския Côte d`Azure,
руйната реколта от грозде и есен
забавляваш
се да пукаш
балоните
на копнежа – притъжна и нежна,
по
тихите балкони на вечерта
по
телата – притихнали сутри
На
сутринта -
сухите стъпки на двама,
които
уж приличат на нас,
се разделят с почуда:
само
очите ли остаряват
в меланхолията на пейзажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар