събота, 18 ноември 2017 г.

La belle dame sans mélancolie


                            Недомълвяш лунава, малките думички,
                            от които паячета ще тръгнат по кожата ми
                   на един дъх един от друг
                   дъхави
                   с килнат от мохитото нимб
                   вместо това си говорим глупости -
                   за котките, снобския Côte d`Azure,
                   руйната реколта от грозде и есен
                  забавляваш се да пукаш
                  балоните на копнежа – притъжна и нежна,
                  по тихите балкони на вечерта
                         по телата – притихнали сутри
                        На сутринта -
                        сухите стъпки на двама,
                        които уж приличат на нас,
                       се разделят с почуда:
                          само очите ли остаряват
                           в меланхолията на пейзажа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар