вторник, 27 май 2025 г.

Носток, бактерията, в Източните Родопи

Вчера, докато се разхождах по потайните родопски пътеки, по които, съм срещал всякакъв добитък –от мравки до чапли, диви прасета и зубри, попаднах на странни зелено-кафяви лъскави нещица. Земята беше много мокра от проливния дъжд, предния ден и навсякъде беше свежо и блестящо. Първом помислих, че са àкита на някакво животно, но на какво, като не ми приличаха на нищо познато. Погледах ги оттук, па оттам и видях, че са много – по цялата ливада и с различен размер. Ако бяха това, което предполагах, трябва тук да е минало цяло стадо от някакъв вид животно и то с разстройство. Приличаха на малки желирани тортички, едни по-големи, като купичка с малеби, други по-малки – като монета от две евро (щото нали – вече минаваме на евро). Или може би като някакви желирани водорасли, но насред ливадата. Нямаха мирис (е да – наведох се и ги помирисах). ЕИИ (Естествения Интелект на Иво) не можа да намери нищо смислено в мозъчните файлове и се принудих да продължа напред към други потайности и красоти родопски, като преди това ги наснимах за всеки случай.

И днес вече – понеже не мога да търпя разни неизвестни и непознати желета да ми се мотат на пътя, с помощта на всезнаещия чичко Гугъл, установих, че това били колонии от цианобактерии. Представяте ли си! Бактерията носток (Nostoc), била фотосинтезираща прокариотна (без ядро)бактерия, която образува колонии като нишки. И аз съм наблюдавал именно такива колонии от тези едноклетъчни ностокчета. Те улавяли въглеродния двуокис и го превръщали в кислород – като зелените растения – т.е. са полезни за нас земните твари. Даже на тях се дължало, преди някой и друг милиард години, превръщането на безкислородната ни планета в наситена с кислород, което довело да зараждането на живота. Наричали тази бактерия „звездно желе“ и даже „вещерско масло“. Освен СО2, тя улавяла и азота от въздуха.

Но остави това, но в някои азиатски и латиноамерикански страни тези желета от бактерията ги папкали, щото били много хранителни и богати на витамин С. Бактерията имала и противовирусно, противобактериално и противогъбично действие. Впрочем и познатата ни спирулина, която продават на хапчета, спадала също към цианобактериите, макар че, кой знае защо, на всички етикети пише, че била синьо-зелено водорасло.

Ако знаех, вчера, щях да си набера няколко такива „àкита“ да си ги ям на салата по малко и да съм силен и умен

понеделник, 19 май 2025 г.

Сексуалното насилие върху деца - проучване на списание "The Lancet"

Авторитетното медицинско седмично списание „The Lancet“, основано преди 202 години, публикува интересно проучване за сексуалното насилие върху деца до 18 години. Изследването обхваща периода от 1990 г до 2023 г. и включва 204 страни, но за много от тях, данните не са налични за целия период. Част от данните са взети от проучвания на СЗО и на УНИЦЕФ, за някои години и страни. Проучването е дело на учени от Университета в Сиатъл, САЩ и е финансирано от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.

Според проучването 18,9 % от жените и 14,8 % от мъжете по света са били жертва на сексуално насилие преди да навършат 18 години. Това прави почти всяка пета жена и всеки седми мъж на планетата, но данните варират силно според региона и страната.

Особено интересно става когато сложим лупата върху резултатите от Балканите. Тук, при всички страни, без изключение, данните сочат, че случаите на сексуално насилие върху момичета са по-рядко от тези при момчетата до 18 години. Това показват резултатите и за България като процента е съответно 9,7% и 14.0%, което прави почти всяко десето момиче и всяко седмо момче са били жертва на такова насилие у нас. Подобни са данните и за всички наши съседи, вкл.Гърция, Сърбия, Румъния, както и Унгария, Полша, Словакия, РСМ.

Това не знам как може да се обясни, освен като дълбоко вкоренени традиции още от времето на Александър Велики и дори от митичния герой Херкулес, чийто любим - Абдер, както знаем е бил разкъсан от свирепите коне на Диомед и в негова памет бил основан гръцкия град Авдира (Абдера).

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(25)00311-3/fulltext