вторник, 31 октомври 2017 г.

Диоген, тиквите и онова мъничко нещо

          Диоген Миткалото, живееше в едностайна бъчва без ТЕЦ, но с южно изложение, край „Факултето”. В този последен ден на октомври, надвечер, излезе както обикновено с фенера си от тиква да търси Човека. Още го наболяваше главата - вчера до късно беше чел Вазов на шльокавица. "От шльокавицата ще да е - не от Вазов", помисли си. Вятърът беше стихнал и може би затова си затананика „Вятър ечи, Балкан стене”, но без особен ентусиазъм. Вървя дълго по улиците, виждаха се и други хора – най-вече деца с бабите си, с фенери в ръце. Фенери от тикви.  Миткалото много се зачуди. "Те пък какво ли търсят с тези фенери. Дали не ловят приказки с тях"? Минаваше край паметника на американските летци дето загинали докато търсели майка си и баща си в небето над София и се беше замислил, абе защо, аджеба, тез американски летци все търсят майките си и бащите си над екзотични страни – Виетнам, Ирак, Сърбия, и тъкмо да открие отговора, гледа насреща му Душко Добродушков.
-                -  Ти пък какво се мотаеш тука, аз търся Човека, ам ти… – попита го Диоген.
-                -  Ами аз, такова, Диги… нали знаеш, търся тикви – ден година храни.
-                -  Ееее, все за кльопачка мислиш, бе. Няма да седнеш да прочетеш някой разказ. Например от Елин Пелин – смъмри го добродушно Диоген.
-                -  Ааа – чета аз, чета. Даже преди да си опека поредната тиква първо вдълбавам по кората някой цитат, я от Славейков, я от Вазов, а веднъж даже и от Вапцаров. Па ú се любувам, любувам и тогава чак ще я опека – ей така както си е с литературата по нея.
          Засмяха се. Диоген гледаше човека, а Душко гледаше в тиквата на Диоген. Па плеснаха с ръце и се прегърнаха. Душко извади една плоска с тиквов първак и отпиха – единият – за Човека, другият за Тиквата. После изядоха тиквата. Печена. Върху стари вестници и списания.

          И двамата не знаеха, че вътре в тиквата-фенер живееше много мъничко човече – то си беше направило също фенер от тиквена семка. И то търсеше. Нещо много мъничко…Но какво? Ще ви кажа, ама друг път.

петък, 27 октомври 2017 г.

Колекционер на минало

          Много пъти съм минавал край този вехтошар. Той заема огромен двор на излизане от Кочериново вляво от пътя в посока към Рилския манастир. На входа му се мъдри табела на чужд език "Антиквариат" или нещо такова, но аз си го наричам "колекционер на минало". Защото там наистина попадаш в миналото - в нашето си, недалечно "минало-бешело". Това минало, което не престава да ни казва това, което има да ни казва - стига да можем да го чуем. И да искаме да го чуем.



          Много от нещата на двора са вехтории и нямат никаква колекционерска или естетическа стойност - стари машини, перални, автомобили. Но има и истински "бижута". Като транзисторите "ВЕФ", подредени като войници. Нямаше семейство без "ВЕФ навремето. Легендарната фраза "цъкни вефа да чуем Кидика"... Моят спомен е как вървим по тесните улици на Стария квартал на Кърджали с моя приятел Стамен, той е гушнал неговия "ВЕФ" и слушаме радио "Свободна Европа" в неделя следобед. Тогава пускаха "упадъчна музика" - "Дийп Пърпъл", "Юрая Хийп", и какви ли не от онези хардрокаджиите. Сигналът ту  беше ясен, ту заглъхваше, но ние се кефехме, че нещо такова достига до нас от далечните ефири.


понеделник, 23 октомври 2017 г.

След премиерата на "Дневникът на кралския гъделичкар"

Първата официална премиера на книгата мина.  Фоайето на читалище "Обединение 1913" събра много приятели, хора на духа, любители на разказаните истории. Чуха се чудни звуци на виолончело, чуха се хубави думи за книгата, за издателство "Лексикон", за организаторите от РБ "Н.Й.Вапцаров". Прочетоха се откъси от разкази, имаше спомени, разменени мисли и закачки. От всичко по малко. Имаше атмосфера на приятелство и усмивки. Имаше цветя. И огромно перо от лешояд. За гъделичкане на настроението. И снимки...



вторник, 10 октомври 2017 г.

"Кралският гъделичкар" с премиера в Кърджали

          "Дневникът на кралския гъделичкар"  - книгата и аз, ще ви очакваме в понеделник - 16-ти октомври, от 18 ч., в читалище "Обединение 1913". Ще поговорим за разказите, за някои други истории, около написването или каквото ви дойде наум да питате. Ще бъде забавно и приятно! Книгата ще представи писателят Иван Бунков. Представянето е в рамките на честванията за Деня на Кърджали и се организира от Община Кърджали, РБ "Н.Й.Вапцаров" и издателство "Лексикон".

петък, 6 октомври 2017 г.

Нещо от теб се отдалечава...



Понякога ти се струва, че нещо от теб се отдалечава,

нещо мъничко - не знаеш какво...

Ти го викаш плахо, то се колебае, чуди се,

уж иска да остане, но ти обръща гръб.

Ти не знаеш какво е, но го усещаш - нещо от тебе си тръгва...