понеделник, 31 декември 2018 г.

2019 г. заедно



Нека да е мирна, честита и вдъхновяваща новата 2019 г.!
Да правим повече неща заедно, и в една посока!



Рисунка: Морган Ишер, Швейцария

петък, 7 декември 2018 г.

Представи си

          Странно е как някои места и минали случки те карат да се връщаш отново и отново към тях и да наслагваш нови усещания и скрита любов, които не си чувствал тогава. Разглеждах мои снимки, отпреди четири години от Лисабон - търсех нещо конкретно. Но покрай търсенето, попаднах на една, на която съм снимал малко кафене в стария квартал Алфама/Мурария. "Café do eléctrico". Нищо и никакво кафене на пръв поглед - с  две изкарани маси на самата улица и покрай тях минават коли и онзи митичен трамвай от линия 28. То затова се и казва така - "eléctrico" на португалски е "трамвай". Но до едната от масите се вижда цветен афиш. На него с големи букви привлича погледа ти надпис - "Imagine". Помня още тогава ми беше направил впечатление този плакат и затова съм го снимал. Освен заглавието, всичко друго е на полски. Въпреки това се разбира, че става дума за филм - на полския режисьор Анджей Якимовски. Малко по малко, стана ясно, че кафенето е свързано с филма и най-вероятно част от него е сниман там - на тези две маси, съвсем до пътя. Но нищо повече не знаехме - нито бяхме чували режисьора.


          И така, от тази загадъчна снимка, преди два дни тръгнах към филма "Представи си". На тези, които като мен са опитвали като влязат във входа на жилището си, със затворени очи да изкачат всичките стълби до третия етаж и да стигнат до своя апартамент, филмът ще им хареса. Както и на тези, които "виждат" красотата, или търсят любовта не само с очи. И на тези, които могат да берат череши дори и от акация. "Imagine" е нетрадиционен, загадъчен и поетичен. Поляците го умеят това - загадъчното и поетичното. И съвсем малко тъжен. Или може би не. А кафенето "electrico" е ключово място където се случват най-важните неща.


          Но интересно е и още нещо - покрай филма и моите снимки на кафенето и другите красоти край него, установих, че снимката, която съм използвал за илюстрация на стихотворението "Пасакалия", няколко месеца след връщането ми от Лисабон, е точно тясната уличка, която се катери вдясно от кафенето. Тясна и с павета. Средновековна. Която разскърцва вратите и разтваря прозорците в три-четвърти такт. Е, това ако не е магия, почувствана със сърцето...