Показват се публикациите с етикет Фотография. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фотография. Показване на всички публикации
сряда, 27 октомври 2021 г.
понеделник, 7 октомври 2019 г.
Процесионка по пътя
Първата за сезона "реколта" от гъсеници на пеперудата борова процесионка. По пътя от с.Кукуряк към с.Токачка, общ.Крумовград. Процесия от около 2 метра, гъсеница до гъсеница, като всяка допира власинките на предходната за да я усеща. И така става процесията...
петък, 7 юни 2019 г.
Когато дирята, която оставяш след теб, нещо изостава...
Когато дирята, която оставяш след теб изостава нещо,
а и не е точно след теб, а някъде, където и тя не знае къде...
понеделник, 1 април 2019 г.
понеделник, 11 март 2019 г.
Долменът - игра на светлини и сенки
Долменът е потаен. Голям. Впечатляващ - нали е произведение на изкуството. Издялан от ветрове, богове и хора. Място, където светлината и мрака играят на гоненица. Или на криеница. Лудеят светлини и сенки.
Но това е и място за размисъл. И за утеха. Каменна маса, на която можеш да положиш ръчно направена питка от лимец. И да си чупваш по парченце между две съзерцания. Между две епохи.
Долмен, в който е по-добре да мълчиш, за да чуеш какво си шушукат столетията. Или най-малко да чуеш шепота на дърветата надвиснали над каменните късове. Долменът е език, който почти не разбираме. Но отключва въображението. На ветрове и хора.
Долменът - тази красива игра на светлини и сенки. И на потайности...
Но това е и място за размисъл. И за утеха. Каменна маса, на която можеш да положиш ръчно направена питка от лимец. И да си чупваш по парченце между две съзерцания. Между две епохи.
Долмен, в който е по-добре да мълчиш, за да чуеш какво си шушукат столетията. Или най-малко да чуеш шепота на дърветата надвиснали над каменните късове. Долменът е език, който почти не разбираме. Но отключва въображението. На ветрове и хора.
Долменът - тази красива игра на светлини и сенки. И на потайности...
четвъртък, 28 февруари 2019 г.
вторник, 5 февруари 2019 г.
събота, 10 ноември 2018 г.
сряда, 31 октомври 2018 г.
неделя, 9 септември 2018 г.
Дали не е време...
Дали не е време, или вече му е минало времето, но пък ако не му е дошло времето, ще ни трябва време, за да го направим навреме. Да не се врем, където не му е времето...Защото вренето е наше, но времето - не...
четвъртък, 24 май 2018 г.
четвъртък, 5 април 2018 г.
Дървото и птиците
Дали ще се стопя като снежинка
и споменът за мен ще трае миг
или ще бъда дънер обгорял отвънка
раздал на птици клоните си живи…
понеделник, 26 февруари 2018 г.
Гората от приказките
Понякога човек търси смисъла на битието, търси дълбокото - като мисъл, като надежда, като език. Нерядко търси обвинението, или страха, за да види докъде ще го отведат. Често търси евтини банани по магазините. А понякога търси просто зеленото. Зеленото, което пълзи по камъните, обвива скалите, стволовете на дърветата и ни казва, че всичко е приказка. Зеленото като дъх, като мъх, като трева. Дори зеленото маскирано като синьо. Или като приказка.
вторник, 30 януари 2018 г.
Преди да си отиде тялото
Умира
тялото но любовта остава
в
този дом
от
нишки цветни сплетен
слънчев
храм за теб и мен
във
който всеки лъч
в
различен цвят ни свързва
преди
да
си отиде тялото
и
да остане
само
любовта.
сряда, 13 септември 2017 г.
Оверлог-мост
 |
| Мостът над язовир "Кърджали" към село Сухово - понякога толкова абстрактен, понякога съвсем истински. |
понеделник, 3 юли 2017 г.
понеделник, 19 юни 2017 г.
петък, 19 май 2017 г.
сряда, 3 май 2017 г.
Пещера с южно изложение
Пещера с южно изложение и панорамна гледка. Няма ТЕЦ, ток, вода. И асансьор. То и път няма. Най-близката "Била" била на 40 км (айде - 45 да са). Бог е по-близо. Хубавото е, че няма лоши съседи. Лошото е, че и добри няма. Казахме - Бог, ама той не е съсед. Той е вездесъщ. Това е друго...Макар че според Ювал Ноа Харари ние сме на път да станем богове. Само да е живот и здраве. В пещерата расте здравец.
понеделник, 24 април 2017 г.
Малките погледи
Понякога се опитвам да си върна възторга от всичко, което мърда, дърпа ти носа с непознат мирис, дебне те с чудни цветове. Или те "спъва" с формите си - форми, които не виждаш всеки ден. Възторга от първия път. Може би и от последния. Възторга от това нищо да не искаш, нищо да не даваш, нито да очакваш. От това, че те има и можеш да се радваш с малки, любопитни погледи на всичко, което е край теб.
И най-вече - не убиваш (тъпчеш, късаш, чупиш, цапаш) обекта на твоето възхищение.
И най-вече - не убиваш (тъпчеш, късаш, чупиш, цапаш) обекта на твоето възхищение.
Понякога се опитвам да запазя своите малки погледи за сбутаната, плахата, дивата красота.
Е, поне се опитвам...
Е, поне се опитвам...
Абонамент за:
Публикации (Atom)