петък, 30 декември 2016 г.

"Човек-Родопи-човек прим"


Когато направиш 180 снимки после ти е лесно да скалъпиш разказ за преживяванията си и не се налага да се тупаш по главата и да се мъчиш да изкопаеш някое впечатление, дето си го забравил. То става съчинение по картинка, или по-точно по много картинки.
Венци ми звъни рано сутринта – имахме идея да седнем в някое кафене и да се видим. Вместо това чувам как с трепетен глас ми съобщава, че „дай по-добре да идем до Ненково, там ще разгледаме едни ниши, после ще се видим с други видни скалолазци и скалолазки от други краища на бегето, ще изкачим други скали и ще видим изобщо много интереснотии”. И аз „давам”, с едната дума.

Родопски лиман

Никой не е по-голям от сянката си през зимата

Потегляме според уговорката, като взимаме и Катя, и Коко, за по-интересно.
Летим по завоите и си говорим за скали и места, където още не сме били, но искаме да бъдем. Отдаваме се на блаженството да съзерцаваме бягащите край нас картини, вместо да се оставим да ни оборят невесели мисли. Малко преди хижа „Боровица”, която сега е издигната в ранг на хотел, на един завой, спираме да направим снимки на замръзналата вода под нас. Язовирът е доста изтóчен, и от пътя се вижда красив завой с малко, почти изцяло замръзнала вода и с красиви пясъчни брегове – истински родопски лиман. Насреща се издигат скалите на „Патмос”, на които съм бил преди може би десет години за последно.

събота, 17 декември 2016 г.

Квадрати

         Когато дойде оня сезон,
          който прасенцата много мразят,
          ти откъсна моето учудване -
           заговори кротко за смъртта и за
         нейните седем чудеса...
       После всеки мислено си избра
        своята, и тъй бавно и тихо
         се влюбвахме до третата бутилка.
        Тъй бавно и тихо, че дори Мислителят
      се прегърби още повече - без яд,
    че сме го включили и него, милият,
      и утрото, в любовния квадрат.

вторник, 13 декември 2016 г.

Добър вечер, смотаняци

          Очаквах го. Че Боб Дилън ще покаже среден пръст на онези от Нобеловата академия. И то се случи - на 10-ти декември. Дилън не отиде на церемонията, защото бил ангажиран. Вместо това, чрез посланика на САЩ в Швеция пратил много cool послание, започващо с "добър вечер, на всички" (цялото мило писъмце може да се прочете тук). Това на мен ми звучи като "добър вечер, смотаняци".

сн.Kevin Winter

          Казвал съм и пак казвам - не подлагам ни най-малко на съмнение че Бобчо е поет, точно обратното - ако онези от Нобеловия комитет са искали на всяка цена да номинират поет и на всяка цена той да е американец (нещо, което само по себе си е като да търсиш игла в няколко купи сено) то изборът е много добър. Но... Ето тук пак трябва да спомена за прословутата Бобчова надутост. Поради която и аз го разлюбих, след като му бях върл фен, като го видях как се държи към публиката на живо. Той стои на сцената все едно казва: "Какви сте вие там долу, бре. Я си...Не стига, че съм благоволил да ви взема парите и да ви мрънкам под благородния си нос, ами ще искате и да ви забавлявам, да ви се усмихвам, да ви се радвам, едва ли не".  Нещо такова се  случи и сега с горкия Нобелов комитет. Подтекстът е от рода на: "не стига, че благоволявам да ви получа наградата (някакви си 1,1 млн $), ами и ще ви идвам на крака".
          Това е Бобчо - за това (не) го обичаме!

вторник, 6 декември 2016 г.

Чучурите с вода и мед

          Имало двама братя близнаци от с.Крилатица по нашия край.
          Единият купувал - продавал злато  и какво ли не по пазарите, и винаги имал пари. Другият работел земя, гледал тютюн, от тъмно до тъмно, превивал гръб и едва свързвал двата края.
          Един ден тютюнджията отишъл при ходжата на селото и му разказал за брат си и за своя хал, и го попитал - защо е така? Ходжата погладил брадата си (трябва да е имал брада, защото ходжа без брада не е истински ходжа), помислил-помислил и му отговорил: "има два чучура в този живот, анадънму? От единият тече вода, а от другия - мед. На теб, завалла, ти се е паднал тоз, от който тече вода"
          Човекът, който ми разказва тази история, обаче ми я разказва с особен блясък в погледа. Оглежда се наляво, поглежда надясно и продължава: "аз, вика, много мислих по това. Не можех да спя две нощи и стигнах да извода, че не е точно така, както го е казал ходжата. Дори бедният тютюнджия да отиде да продава злато по пазарите, той пак ще си остане беден. Всичко опира, вика, до това, да правиш онуй, което можеш, и което ти се иска да правиш. Да ти е приятно да го правиш. Другото е бошлаф!"
          Иначе чучурите с водата и меда все си текат...